Довя ми вятърът... листо
увехнало, спаружено и... жълто,
а аз усмихнах му се, знаеш ли защо?
Защото есен е, тъй златна, весела и... жълта...
Защото нека съхнат си листата,
нали затуй е есента,
така почива си земята,
така ще има сили тя за пролетта...
И ето, щастието днеска си намерих
в листото дето вятъра довя.
И любовта си днес ли ще намеря,
за да ме топли зимата?!
09/11/2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар