Двама

Две души във тъмнина вървели

сред тълпи от хора, глъч и суета
търсят другият, тоз` който ще намери
скритите съкровища на тяхната душа.

Той вървеше, бледен, тъжен и самотен
търси свойта пътеводна светлина.
Тя огряваше пък небосклона нощен
викаше го, търсеше го тя в нощта.

Той видя я и остана бездиханен
окрили го чувството на любовта.
Тя свенливо преде му застана
и разбра че веч` не е сама.

Той й каза:
"Обгърни ме гълъбице моя
със криле любовни
с дъх от красота."

Тя отвърна:
"Целуни ме нежно ти соколе!
Твоя съм
и с теб ще съм във вечността."

Сливат се те двама и забравят
`щот` за тях светът е в другият
тоз` който е от другата страна
и един на другиму в очите се потапят
къпят се в божествена, сияйна топлина.

Веч` не двама са, а едно сърце е вече
то тупти със ритъма на любовта
Веч` не двама са, а една душа е вече
тя е окрилена в щастие и красота.

23/07/2005