...за закуска

 

Смели ми кафе

Ще приседна пред теб

С колене сгушени под разпилените къдрици

Ще вдишвам аромата

и опиянена от любов, бездиханна ще стоя

Или не, направи ми чай
От онзи, ароматния, с портокалови кори,
канела и щипка кардамон
Горещата вода да запари в душата ми

емоции стаени в прашните

пресъхналите ъгълчета на сърцето 

Поръси любовта ни с пудра захар
Намери най-чистите кристали
Целуни ги, да хрупкат устните ти,
а останалото превърни в най-фин прах
Ще рисувам в него сърчица
Ще си мечтая за дюни
И краката ни, скърцащи в пясъка,
децата ни, строящи замъци
В черешови спомени под чернованилово небе,
обсипано с анасонови звезди
в утрото на изгряваща портокалова зора
Поднеси любовта ни на безкрайността

...за закуска

Още има щурци

Още има щурци

Още те има, лято

Още има сълзи

През смях изплакани

плахо

Още има щурци

В тревите се скриха

навярно

Влюбени гледат 

очи

На целувка дистанция

само

Още има щурци

Още разходки по лунна пътека

до рано

с дъх на мента, море

и дори

с дъх на обич на сляп(т)о

Разпилени къдрици

Разпилени къдрици

Несъбрана глава

Неизказани мисли

Думи без чернова

Като есенни птици

Сбирам морска мъгла

Пясък искрици

Шепот на рапани в ръка

Щъркели сбрани

махам ти, Лято, с ръка

нека само остане

любовта що я има сега

Разпилени къдрици
Ято щъркели в къснолетни поля
Пясък, рапани, искрици
Любовта, сбрана ръка във ръка

Не ме прибирай

Не ме прибирай
Да останем там, където
щурците пеят до зле нарисуваната картина,
а Едит Пиаф им приглася

Не ме прибирай
Остави лицето ми в милувката си
Там, където забравям за бъдещето,
а миналото е само идея за варосани греди

Не ме прибирай, нека останем в нашето безвремие
Или ме прибери, прави любов с мен,
докато шепнеш в ухото ми "обичам те",
за да останем в нашето безвремие

Оценявам

Оценявам

Изкуството с настръхването по кожата

Искреността със сълзите

Любовта с бездиханните въздишки

Годините с мигове

Миналото с настояще

Бъдещето с мечти

Себе си чрез другите

Другите чрез очакванията си

Теб чрез мен

Нас чрез пространството между душите ни

Живота със смъртта

Смъртта с живота

Оценявам …

Колекционирам

Колекционирам залези и изгреви
Събирам мъглите на Странджа планина,
виснали сутрин над Беглик таш
Събирам сънените ти усмивки, и твоето
"Хубава си", казано без много, много да си отворил очи
Колекционирам влюбените ти погледи
в безвремието на белите чаршафи
Сбирам бездиханните моменти,
които не могат да се поберат извън сърцето

Страховете

Страховете говорят
Страховете крещят
Страховете, надвесени над нас
дърпат конци, слагат думи зад
думите, действия зад
мислите, мисли зад
мълчанието
Страховете говорят
Страховете крещят
В сянката на собствените си страхове
живеем, мислим, говорим, вървим
с гордо вдигната глава,
вярвайки, че сами определяме съдбата си
Силни, осъзнати, свободни
сме
до рамките на своите страхове

Майско безвремие

Целуни ме 
Сред цъфналите мащерка и лайка
Пухкавите облачета
разказват за безвремие, любов
Целуни ме
Дори пчелите не жужат,
когато любовта ни се разпали
Времето застива усмихнато
и праща синигери да ни пеят серенади
Целуни ме
Със слънцето галите кожата ми
Солта по нас не е от сълзи
Сълзите не са от тъга
Щастието извира в нас
Целуни ме

Пътят

По следите вървя
По пътеките стъпвам
Стъпки, утихнали пред прашна врата
Стигам мислите си,
във времето сгушени
Мечтите вече са зрели деца
Тръгвам напред
Времето бързаше
Да остане назад
при страха
Никога вече
не срещнах забързана
Минало, бъдеще,
вяра, мечта
Тръгвам уверено
Пътят открива се
Бягам замислена в своя мъгла
Само очите кога са завързани
Взимаме вярна посока във свойта съдба

Противоречие...по женски

Никога няма да ми стигне

да ме обичаш,

да ме наричаш «Любима»,

да ме обсипваш с внимание,

подаръци,

нежност,

изненади

Никога не ще ми бъде достатъчно

колко ме искаш,

колко се грижиш за мен,

колко време ми отделяш,

колко мили думи ми редиш

Никога няма да ми бъде достатъчно,

защото ти си ми достатъчен

Донеси ми пролетта, кокиче

Донеси ми пролетта, кокиче,

че студът тежи във зимна самота

Таз зима  дълга, изнурена в ъгъла наднича

И реди си нейните, премъдрите слова

Донеси ми радостта, кокиче

Младежката, неосъзната радост донеси

Без мисъл и без страх за дните бъдещи, кокиче

Без нужда от надежда, вяра сляпа и мечти

Изгони мраза, страха, кокиче

Доведи си дружка – любовта

Донеси ми вяра дните идни, пролетно мъниче

За да знам, че с теб ще дойде и промяната

Пътят към мен

Пътят към мен

Трънлив е

надупчен от страховете ми

с бабуни, старите ми товари

Отстрани надвиснали

сухите клони на спомените ми

и калните локви от сълзите ми

Не го познаваш това място

В началото си каза, туй пътечка в парка е

А зад завоя джунглата те изненада

Носиш ли мачете в сърцето си?

Или воден от желанията си ще ме извървиш?

Дълъг път те чака

Вземи си вода, храна, провизии,
желание, надежда, страст, любов
Вземи себе си.

Не те плаша

Искам те!

Макови полета

Сънувам макови полета
завита с пухкава завивка,
слушаща студа
Ръката ти прокрадва се полека
към кожата настръхнала
от жажда за страстта

Метая ранно лято, късна пролет,
макови полета
Под синьото небе разцъфва любовта
Мечтая влюбена усмивка,
погледа да свети
Мечтая топлина, искрици красота

Сънувам макови полета
Тревите избуяли носят сластна суета
Сънувам себе си по-светла
Сънувам се изкряща капчица роса