До корените ми и назад

До корените ми и назад.
Пътят към тях е болезнен. Сълзите ги напояват и сякаш те отново са готови да ме срещнат и се свържат с мен. В този момент вече няма скъсани връзки. Възкръсват и най-изсъхналите коренища. Нищо, че земята е студена. Нищо, че въздухът е режещ. Сълзите могат да стоплят всичко. Дори забравеното. Сълзите могат да намерят всичко. Дори изгубеното.
Един, доскоро изгубен корен, остава забит далеч. Само човешкото дърво може да се разклонява така без да е старо. А моето е разклонено по много посоки на света. Като се замисля, за някого един ден аз ще съм далечния корен. Моят , доскоро изгубен корен, е забит в далечната чужда земя. Но това вече е без значение. Важна е връзката. Между мен и корена. Земята е без значение.
Бавно се връщам към живота, който си градя ежеминутно. Достатъчно бавно се отдалечавам така, че връзката да не се скъса. Поливам я със спомени и сълзи. Говоря й, обяснявам й се в чиста, неподправена любов.
Пепел и прах. Това сме ние. Сега върху тази пепел ще градим всичко. Ще поливаме със сълзи и ще топлим със спомени. Кои сме ние ли? Тези които,  се върнаха към корените си, за да се свържат по между си.