Приказки от истинското царство - "Слънчогледи"

Слънчогледите стояха с наведени глави сякаш ги беше срам от залеза. А може би просто тъгуваха по отминаващия ден.

Истината е, че с всеки ден им тежеше все повече. Тежеше им собственото бреме, онова което сами си произвеждаха, хранеха, подхранваха и обичаха. Обичаха мястото си. То им даваше такава добра почва за развитие. Разкриваше им такива добра гледка. Ето днес например в отсрещното поле два щъркела чинно следваха едно голямо шумно нещо (хората му викат „комбайн”) и чоплеха нещо в пръстта. Небето пък им рисуваше всеки ден, не, всеки миг различни и невероятни картини, а понякога след като си вземеха душ си мечтаеха да поиграят с онзи седемцветен полукръг.

В повечето случаи по-старите, или както казват хората, по-зрелите слънчогледи първи заспиваха. Така да се каже, клюмваха им питите още преди слънцето да се е скрило отзад. Младежите обаче оставаха с вирнати бодро питки и дълго бърбореха.

- Аз си обичам родното поле. Тук има всичко, което ми е нужно. Ни глад, ни жажда чувствам. И съм благодарен за всичко това – разсъждаваше си на глас младия Слънчан.

- Не ме разбирай погрешно, Слънчане – обади се Яркапитка – аз също обичам полето ни. Не мога обаче да не мечтая да видя всичко зад хоризонта. Понякога даже ми се иска силен вятър да ме откъсне и да ме понесе далече, далече от тук.

- Аз пък вярвам, че ще пътешествам чрез семето си – замечтано каза Семо от южния склон – вярвам, че след като узрея достатъчно вятърът ще понесе семената ми и аз чрез своите деца, внуци и правнуци ще обиколя света.

- Аз пък имам още по-смела мечта, каза Лъчиста, понякога си представям как полска мишка изяжда семената ми, а нея от своя страна я изяжда сокол мишелов. Така моето желание да се превърна в хищна птица се сбъдва.

- Ти си луда и странна, защо просто не повярваш в прераждането. То за мен е успокоението ни за всичко пропуснато в този живот.

- Луда и странна ме наречи, това си е моята фантазия. Така аз си ги виждам нещата. И моля не забравяй, че нося душата на хищна птица J

- Абе вие, младите, докога ще бърборите? Ядоса се леля Слънча.

За тази кисела лелка от източния склон се носеха слухове (чак до югозападния), че семките й били празни и затова е вечно с повехнало настроение.

- Остави децата пък ти, не помниш ли как мечтаехме преди да ни натежат питите. Как от зори до здрач смехът огласяше това поле. А днес гледаме пръстта и се чудим кога ли ще ни окосят, за да махнем болката от врата.

- Госпожа Слънча може да не помни, но аз помня. Помня как в шеги и закачки се влюбих в един красавец на западния склон. Ех, така бленувах следобеда, тази съвършена пита, тези  страхотни листа!

- За мен ли говорите г-це Семия?

- Ами може и за вас, г-н Питин, но вие така и но пък вие не сте показали да ме забелязвате така че… таз` моя страст загадка ще остане!

- О-о-о-о забелязах ви, но сутрин вие все така свенливо ми обръщате гръб, а както знаете следобед имам важен ангажимент на запад.

- Хе-хе, така е, мили ми Питин изтече нашето време. Вече виждаме само корените си, а и не сме за гледане, златните ни листа вече са ръждиво-кафяви.

- Оо аз смятам, че на вас времето много ви отива…

Постепенно бърборенето утихна. Господарят Слънце нежно погали своите поданици и се отправи към другите полета където най-ранобудните вече нервно потръпваха с листа чакайки изгрева.

А аз се наслаждавах на тази пасторална красота и се питах:

Като сме толкова велики, защо никоя жива твар не мечтае да се превърне в човек?

Честит ми Първи рожден ден

От няколко дни живеех с мисълта, че някъде по това време миналата година реших да си направя блог. Е, проверих, днес е да знаете ;). Реших го, защото сайтът, в който обичах да публикувам стиховете си не е така отворен за "творби" различни от поезия колкото на мен ми се искаше. Реших го толкова на шега, че ако някой тогава ми беше казал, че днес, година по-късно, блоговете ще са два, че аз ще рисувам и ще тъжа когато нямам време или от липса на време нямам муза да попълвам блоговете си, тогава щях да му се изсмея. Естествено, година по-късно, все още не мога и да си помисля да се сравня с тези, чиито блогове ме впечатляват и чета в свободното си време. Даже не мисля, че е удачно и да се причислявам към обществото на блогърите в България. Факт е обаче, че да имам свой собствен блог ми доставя несравнимо удоволствие и аз съм изключително горда от себе си първо, заради своето постоянство и второ, защото управлението на блога, дизайна, запълването му, всичко около този проект ми носи страхотно удоволствие и ме забавлява, а моята мечта (без да искам първоначално вместо мечта бях написала мечКа хихи) е да следвам поривите си и да реализирам желанията и мечтите си.
Тук искам да добавя и още нещо, което осъзнах по случай първият рожден ден на този блог. Първата му година напомняше първата година на всяко човешко същество. Роди се с гръм и трясък и точно като моя рожба бе изтъкан от всичко което съм, виждам и чувствам.  В момента, в който излезе от мен обаче сякаш започна да води свой собствен живот и провокациите към мен заваляха. Веднъж ми казаха, че блогът е моят Farmvillе, защото да направя дизайна и оформлението не веднъж ми е отнемало дни, без значение дали защото не мога да реша как искам да изглежда или защото ми е трудно да сътворя, това което се върти из главата ми. Сякаш винаги когато имам ясна идея в главата си усещам техническите ограничения около мен. Благодарение на този блог се научих и да редактирам html, но това са теми на други разкази. Той ме запозна и със нови хора (образно казано). Интересното е, че след като започнах да списвам свой собствен блог аз всъщност започнах да се интересувам какво другите хора (блогъри) правят със своите блогове. Тогава и открих блоговете, на които днес толкова се възхищавам.
И ето как с времето и пространството тази моя рожбичка се развиваше и обогатяваше, прохождаше, поклащваше се леко, понякога казваше тук таме по дума, понякога дълго и силно говореше. Мисля, че днес доста добре стои и даже върви. Говори, даже тук таме се и чува :). Обогати се до там, че да й направя другарче.
Идеята е обаче, че като всеки родител аз много се гордея с тази си рожба и колкото да метафоризирам осъзнавам всяка промяна тук не е продиктувана само от моят вътрешен свят, мозък и пръсти, а от много повече и външни фактори.
И така, обявявам първият рожден ден на блогчето "Жанини вълнения" и се надявам то да има още много такива. Пожелавам му също така авторката му да има редовна муза да го запълва с нови публикации и всички те да са качествени, за да могат само да го красят.
И въобще, честит ти рожден ден, блогче
и на тебе, Зори, честит рожден ден :)))

Усмивки :)

Съм

Аз съм всичко
защото всичко мога
мечтая
и всичко искам да съм

Но пък съм нищо
Защото празна се родих
И все се уча
И още искам всичко да съм

Какво съм?
При все, че днес съм тази
А утре друга ще съм

Какво съм?
За теб какво съм, драги?
за мен, аз загадка все съм