Казах си, че нищо особено няма да очаквам от вечерта. То си беше ясно, че няма да се осъществи както очаквахме след отмяната на участието на Евърласт, но графикът бе направен така, че на 14-ти вечерта да посетим фестивала. И ето, тръгнахме по топлите препълнени улици. Така приятно е човек да вижда оживлението! Живоооот, живот ни трябва на всички. Не сме отшелници и не желаем да бъдем и колкото да твърдим че колкото повече опознаваме хората, толкова повече заобичваме животните, все пак сме щастливи от човешкото присъствие. Наближаваме централния плаж в Бургас и започваме да криволичим сред тълпите от хора които все още се чудят да влязат ли вътре или да се наслаждават на какафонията отвън. Взимаме си билетите и хоп в страната на чудесата. Ама там наистина те обхваща това усещане. Вървя и се чудя сънувам ли или си е баш реалност. Допреди миг бях в града на "ман`яците", на "Най клуб", "Цици парти" и прочие, а ето че сега криволича сред хора нормални, никой не е „
намуцен”, количеството силикон по телата на хората е обидно малко. Виждам расти, виждам изсулени панталони, виждам лежерност, но някакси най-ме впечатляват сладурските хора на кокили, гримирани в бяло и синьо, като мимове, просто обикалят и се закачат с гостите (и на шега и за късмет). В синьо и бяло е и окрасата на фестивала. Тазгодишната тема – Paint garbage, тонове красота от пластмаса. Медузи, рапани, красоти от синьо и бяло, всичко сътворено от пластамса и найлони. Нека им, да видят, че те със своята нее...лност създават красота. Да ги е яд, че колкото и да се стараят да опропастят земята пак има кой да вземе техните л...на и да сътвори нещо красиво. Не че тук присъстващите са по-стока, навсякъде са пръснати картонените чаши на най-продаваната бира или пък пластмасовите бутилки от минерална вода. На кой му пука че на всеки две крачки има сложени контейнери (подчертавам контейнери, не малки кофички за буклук, абсолютно достатъчните контейнери, необходими да поберат целия боклук) всеки си ръси боклука където му падне. Мчи тъй ди, за ко сме дали по пе`есе лева, ша ни чистят мизерията. За боклуците и мизерията друг път ще говоря, сега искам просто да си спомням за щасливите мигове които изживях там.
намуцен”, количеството силикон по телата на хората е обидно малко. Виждам расти, виждам изсулени панталони, виждам лежерност, но някакси най-ме впечатляват сладурските хора на кокили, гримирани в бяло и синьо, като мимове, просто обикалят и се закачат с гостите (и на шега и за късмет). В синьо и бяло е и окрасата на фестивала. Тазгодишната тема – Paint garbage, тонове красота от пластмаса. Медузи, рапани, красоти от синьо и бяло, всичко сътворено от пластамса и найлони. Нека им, да видят, че те със своята нее...лност създават красота. Да ги е яд, че колкото и да се стараят да опропастят земята пак има кой да вземе техните л...на и да сътвори нещо красиво. Не че тук присъстващите са по-стока, навсякъде са пръснати картонените чаши на най-продаваната бира или пък пластмасовите бутилки от минерална вода. На кой му пука че на всеки две крачки има сложени контейнери (подчертавам контейнери, не малки кофички за буклук, абсолютно достатъчните контейнери, необходими да поберат целия боклук) всеки си ръси боклука където му падне. Мчи тъй ди, за ко сме дали по пе`есе лева, ша ни чистят мизерията. За боклуците и мизерията друг път ще говоря, сега искам просто да си спомням за щасливите мигове които изживях там.
И там има наистина много, ей така за всеки по нещо. Кой каквото душа му иска. И такива музикални прасета като мен си барбалакаааааааат с кеф, абе идеалното място ви казвам. Никаква чалга и от всичко останало. Два въртела около сцените докато се натъкмим какво ни се слуша. Закачаме се с хората на кокили, те искат да ни уловят със своите мрежи за пеперуди, хоп на сцена джаз, хоп на сцена рок, троп на сцената на „на тъмно”, яяяя Unkle live са започнали да свирят. Изненадаха ме тези момчета, отидох на сцената им без каквато и да е идея кои са и защо са, а такава медитация получих с тяхната музика. Да знаете хора Unkle live, пясък и море те карат да се чувстваш чисто нов, неупотребяван. Направо съжалявахме, че концерта е свършил, но просто не знаехме, че ни очаква личната ни кулминация на вечерта.
В крайна сметка се оказа, че от всички западни величия, тези които бръкнаха в сърцата и душите ни бяха Durty Purchase (дали идва от дърти пръчове? Хахаха). Направо експлоадирахме и ние публиката, и те. Химия между сцена и хора, техника, дух, емоция, страст, пот и много крясъци. И още и още и още, пяха почти до изтощение и така се раздадоха, че напълниха сърцата ни, ще ги помня дълго и ще им благодаря още по-дълго за това, че ме накараха да забравя всичко и да стана част от танца.
И така, изтощена като след много и качествен секс, до мен дойде един абсолютно непознат чернокож мъж, усмихна ми се, целуна ме по бузата, хвана партньора си под ръка и се скри в тълпата.Любов! Емоция! Хармония! Хуманност! Красота!
Това е моят Spirit of Burgas, това е духът на Бургас, който живее в мен.
Благодаря!
