Веднъж една моя позната ми каза, че нейна приятелка, чула от неин познат, че в
неговият блок се носел слухът, че комшийката му от шестия етаж - Жулиет Пуле (или
пък беше Павлина Ненкова, виж тук не помня точно, пък може и Матилде Грохард)...
Та тя си има ... странен гостенин.
Всичко започнало някъде миналата есен, а може и по-предната зима да е било. Жулиет/
Павлина/Матилде била изоставена от мъжа си с малката им 3 годишна дъщеря и
се чудела где да се дене и финансово, и въобще. Защото, освен че мръсникът я бил
изоставил, така бил подредил нещата за пред хората, че те с пръст нея да сочат като
виновник за раздялата, а него - за ангел. Та в него време Жулиет/Павлина/Матилде
бъхтала чистейки 6 къщи и даже успявала да ходи в един салон маникюристка, за да се
прехранват с дъщеря й и да плащат наема на скромната квартирка, която обитавали. Та
Жулиет/Павлина/Матилде, освен че се трепела като луда по сто часа на ден, трябвало и
вечер да е неотлъчно с детето, за да успее все пак то да не усети липсата на тати. Така
да се каже тази изминала година доста я била поизтощила, а и й липсвал един як секс.
Но за това после.
Та всичко започнало преди година, а може би две. Нея вечер дъщерята на Жулиет/
Павлина/Матилде била много непослушна, а тя самата била буквално претрепана.
В умората си загърбила всякакви психологически препоръки, обвинила мъничето в
ужастност, лошотия, проклетия и въобще всякакви несмъртни грехове, но пък силно
наказуеми от баба Яга и нейната свита. Нощта била студена, ноемврийска. Чувала
съм и версии, в които даже било Вси светии. Малката не искала да спи, та майка й
я заплашила, че ако не го направи веднага, ще дойде дядо Торбалан и ще я отведе,
както прави с всички непослушни деца. Затръшнала вратата след себе си и се проснала
на канапето. Точно се наслаждавала на чувството "току що излязла от дискотека",
породено от спирането на детските играчки, песни и безсмислени писъци, когато нов
такъв се разнесъл от спалнята.
- Какво става тук?!
Но пътят към спалнята бил запречен. Самотната майка била свикнала на какво ли не в
този живот, та излашкала с рамо вратата и влязла в спалнята. Гардеробът зеел отворен,
едната му врата била почти изкъртена и се държала само в долната част на пантата.
- От ония старите?
- Ъхъм.
- Ох, имахме такъв на село, в къщата на баба и дядо. Винаги ме е било страх от този
гардероб.
- Тихо де, искаш ли история или...?
-...
- Та, гардеробът зеел. Поглеждайки малко по-навътре Жулиет/Павлина/Матилде видяла
дъщеря си паникьосана, а до нея млад полугол мъж.
-Помоооооооооооощ. Пмоооооооооооооооооощ
Жулиет/Павлина/Матилде грабнала нощната лампа и започнала да налага непознатия
с нея. Колкото и оправна да била Жулиет/Павлина/Матилде от чистенето на къщите и
всякаква домакинска работа с годините така и не успяла да натрупа така нормалните за
днешните жени килограми над нормата. За сметка на това пък нарушителят бил доста
добре сложен, та можел с два пръста да я хване и развее като метла над земята.
- Това ли направил?
- Почти. Запушил и двете пищящи усти с ръка и започвал да се представя. Той бил
дядо Торбалан ХХVIII. Длъжността била потомствена и наследствена, но баща му се
споминал по-рано от обикновеното за фамилията от някаква рядка болест. Сега, за да
не се прекъсва традицията, на младия Торбалан макар и неприличащ на дядо, му се
налагало да влезе в семейния бизнес. Да, бил пробвал с изкуствена брада и перука, но
това тяло, високо 1.95, с тези мускули трудно излъгвало дори малките деца. Пък той,
младежа, яко си помпал във фитнеса, `щото не очаквал де. Ако му бяха казали така
година две по-рано,щял да спре помпането и папането и да си остане сухарче. Та ето
го сега - млад, напет, мускулест и с вряща кръв. Карали го и семейната униформа да
слага. Проблемът бил, че ни една не му ставала, защото всички в рода преди него били
високи не повече от 1.70 м, и били тежки около 75 кила. Пък и оригиналната кройка
била отдавна загубена. Това и фактът, че не се родил с така характерния прегърбен нос,
и даже можел да мине за красив, карало баща му да има подозрения относно верността
на майка му...
Все пак работел нощем...
И наистина, младият Торбалан (помолил да бъде наричан Тони) бил нещо различно.
По-скоро можел да мине за изнасилвач проникнал в дома ти, отколкото за сплашващ
малките деца. Освен това бил и обаятелен. Както сама разбираш двете дами отдавна
били забравили желанията си да пищят
- Ще поправиш гардероба, нали знаеш?
- Ще го поправя. Преди татко да се разболее, чиракувах в няколко работилници, ей тъй
за удоволствие, та сега мога много неща.
- А какво стана тази вечер
- Ами, виждаш ли, макар и стар, гардеробът ти не е особено голям. Аз и от тузарските
ми е трудно да излизам, пък от тези... Това е недостатъкът на тялото ми. Досега все
успявах да изляза, но днес, освен че се закачи рамото ми във пантата, дето държи
вратата, си разпорих ризата и се спънах и в някаква играчка вътре. Шумът и всичко
останало са ти ясни.
- И ти вземаш момиченцата?
- А, не, нашата работа е да ги приспим. Значи, те ни виждат, поуплашват се и в
момента, в който поемат дъх да писнат, впръскаме от вълшебния прашец за приспиване
и те веднага заспиват. Така споменът за нас остава и сме чисти от отвличания и прочее.
Което ни напомня, че ти, малка госпожице, е време да спиш.
- Ама аз, ама не искам, амаааа...
Тя поела дълбоко дъх и заспала.
Торбалан XXVIII и Жулиет/Павлина/Матилде закрепили леко вратата на гардероба
с уговорката, че той утре ще го поправи тотално. След това се отправили към другата
стая да се почерпят с чаша топло мляко за успокояване на нервите след шокиращата
вечер. Оказало се, че той в човешки години е само 2 години по-млад от нея и те
двамата си допадат доста добре. Тя пък с огромно съжаление намерила една стара
блуза на пустия й съпруг, та той се пооблякъл. Той й разказал за живота зад вратата
на гардероба. Оказало се, че баба Яга му е леля по майчина линия, а баба му по
бащина линия била феята на зъбките. Само че се развели с дядото защото различията в
професионалното им развитие ги отдалечили. Иначе гилдията на приказни герои била
много сплотена, макар на всеки зимен банкет, след повечко чашки вино избухвали
бурни скандали между героите носещи щастие на децата и тези, които ги сплашват.
Иначе били свестни. Баба Яга например пеела в местния хор за стари легендарни песни
и ръководела курсове за позитивно мислене и вселенска примиреност. Снежанка пък
си падала леко кучка, ама само като я хванел синдромът на „Ледената кралица”. Кумчо
Вълчо неколкократно се бил кандидатирал за председател на Гилдията за Веселба и
Сплашвания, но така и не успял да спечели подкрепата на всички, та нещата си вървели
от само себе си.
Жулиет/Павлина/Матилде пък разказала за мъжа си, който я изоставил, защото не
му харесвало колко шум вдига детето и не смятал че това е нормален живот, но пък
обяснил на целият квартал как жена му вдигала постоянни скандали и затова не
издържа повече.
Сега какво и колко се е случило онази вечер точно, не знам, или поне не смятам
за нужно да влизам в градските легенди 18+. Знам само, че изведнъж в квартала
изникнала "майсторница „Тони"” и един снажен и много сръчен младеж започнал
да поправя каквото му попадне. Казват също и, че повече нямало наплашено ни от
Торбалан ни от баба Яга дете в квартала. За сметка на това пък дъщерята на Жулиет/
Павлина/Матилде редовно заспивала под погледа на множество вълшебни герои, а
самата Жулиет/Павлина/Матилде така някак си се поуспокоила.
- Еххххх..
- Еххххх я.
- Ти остави другото. Трябва да спра да плаша малкият с Кумчо Вълчо.
