Сърцето ми бие,
пребива душата ми
Помете я с своя любовен копнеж
А тя пък, горката,
стаила в недрата си
желания, мъки, мечти и копнеж
Ритмичен терор! Хирурзите казаха:
"Здрава е"
Какъв ти братвеж!
Не гледай плътта,
А само в очите й
Ти там ще откриеш
желания, мъки, мечти и копнеж
Преплитат се силите,
Размиват се думите
Сърцето задъхано в ъгъла търси
дъх свеж
Душата...тя цяла е
И в своята цялост
е пълна с
желания, мъка, мечти и копнеж
сряда, 21 септември 2016 г.
понеделник, 19 септември 2016 г.
Вместо разговор
Мълчим,
Запушили усти със
страхове
Моите – заседнали в
гърлото
Не мога да ги преглътна
Душат ме и се давя без да
ме боли гърлото
Гледаш ме,
Дори не знам какво мислиш
Мълчиш, а аз съм слаба в
отгатването
Страховете ми правят
мълчанието ти
по-обидно отколкото
другите го виждат
Обръщам ти гръб,
Само така мога да се
затворя в себе си
Да се срещна със
страховете си
Каквато и да е битката с
тях
Ще е по-добре от това да те гадая
неделя, 18 септември 2016 г.
Свещ
Запалих хиляди свещи,
да усетя миризма на барут,
за да почувствам войната човешка,
мирно молейки се в Божия скут
Гледах дълго в пламъка трепкащ
Просълзих се - безчувствена скръб
И докоснах свещта до болка гореща,
но усетих пламтящата плът
Лицемерно издухах пламъка бледен,
за да кажа на дявола: "Мамка ти, мазен козел!
Свил си гнездо тук, но знаеш последен
ще се смея до краен предел"
събота, 17 септември 2016 г.
НАДЕЖДА
НАДЕЖДА
НАД – ЕЖ(ЕДНЕВИЕТО)-ДА(БЪДЕШ)
НАД ТРУДНОСТИТЕ
НАД НЕСГОДИТЕ
НАД СОБСТВЕНИТЕ БОРБИ
И СТРАХОВЕ
ДА СЕ ОПРЕШ НА СЕБЕ СИ
ДА ВЯРВАШ В НЕВЯРВАНОТО
ДА ЗНАЕШ, ЧЕ МОЖЕШ
ДА БЪДЕШ ТОВА, ЩО
МЕЧТИТЕ ТИ НЕ СМЕЯТ ДОРИ
НАДЕЖДА
ОТДАЙ НА СЕБЕ СИ,
ПРЕДАЙ НА ДРУГИТЕ
НЕ СМЕЙ ДА ПОДЦЕНЯВАШ
ВЯРАТА В НАДЕЖДАТА ЗА ЛЮБОВТА
посвещава се на Надежда Райкова
НАД – ЕЖ(ЕДНЕВИЕТО)-ДА(БЪДЕШ)
НАД ТРУДНОСТИТЕ
НАД НЕСГОДИТЕ
НАД СОБСТВЕНИТЕ БОРБИ
И СТРАХОВЕ
ДА СЕ ОПРЕШ НА СЕБЕ СИ
ДА ВЯРВАШ В НЕВЯРВАНОТО
ДА ЗНАЕШ, ЧЕ МОЖЕШ
ДА БЪДЕШ ТОВА, ЩО
МЕЧТИТЕ ТИ НЕ СМЕЯТ ДОРИ
НАДЕЖДА
ОТДАЙ НА СЕБЕ СИ,
ПРЕДАЙ НА ДРУГИТЕ
НЕ СМЕЙ ДА ПОДЦЕНЯВАШ
ВЯРАТА В НАДЕЖДАТА ЗА ЛЮБОВТА
посвещава се на Надежда Райкова
понеделник, 5 септември 2016 г.
Не ми се бърза
Не ми се бърза
Защото имам малко време
Достатъчно избързвах
Да се влюбя
Да обичам
Да разлюбвам
И да превъзмогвам
Не ми се бърза
Защото нямам време
Да обгръщам слепешката
да обиквам от самота
принудена
от обществото
и от близките
доброжелатели
да бъда друга
себе си и другите
разочаровала
И няма да бързам
дори и времето да свърши
дори и живота гръб да ми
обърне
И време на кредит ще
взема,
и няма да бързам
но ще получа това, що
искам
ВЕДНАГА!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)