неделя, 18 септември 2016 г.
Свещ
Запалих хиляди свещи,
да усетя миризма на барут,
за да почувствам войната човешка,
мирно молейки се в Божия скут
Гледах дълго в пламъка трепкащ
Просълзих се - безчувствена скръб
И докоснах свещта до болка гореща,
но усетих пламтящата плът
Лицемерно издухах пламъка бледен,
за да кажа на дявола: "Мамка ти, мазен козел!
Свил си гнездо тук, но знаеш последен
ще се смея до краен предел"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар