(Вдъхновено от онзи, който€на c на бургаската ß градина)
- Добър ден!
K
Хм, как се заговаря Мим?!
(въпрос, чиито отговор можете да откриете в книгата „Как да вземем интервю от Ленин – Наръчник на младият журналист-ентусиаст” (моля ентусиастите да си носят чай и да се явят в петък в 17ч. пред мавзолея)
Пускам монета, а той започва да жонглира. И лицето му оживява точно толкова бързо и колоритно колкото оживяват ръцете. Топка горе, топка долу, смиг с ляво око, широка усмивка, горе, долу, горе, зъби вън… Минута по-късно застива точно толкова изненадващо колкото се съживи. Знам, че ако пусна монета пак ще го направи. Тук е моментът да ви призная нещо. До преди две години и аз не знаех за тази закачка в програмата на мимовете. Ама то има ли къде да го научи човек?! Добре че по това време живеех в Слънчев бряг, та видях малко забавления като за западняци. В днешна България изкуството е в KIBO Live, а улиците не са за артисти. Та и аз първият път се изложих. Хвърлих монета на младежа показвайки уважението си към това, че стои така чинно на лятната жега на пъпа на главната алея в Слънчев бряг и тръгнах. А той – заигра. Почувствах се така тъпо, сякаш му обръщам гръб. Пожонглира, пожонглира па се спря. Ударих му една усмивка и потеглих по пътя си. Ами така де, дори и мимовете имат нужда от усмивки. Сигурна съм в това! Зад безизразното лице тупти човешко сърце все пак. А всяко сърце има нужда от топла усмивка.
Та заварвам аз моят събеседник. Ей така, K - той и малчуганът срещу него. Урок по търпение ? част. Не мисля, че малчуганът има шанс. Май даже и развалих житейският урок, който момченцето би получило пускайки монетата. Няма значение, малкият заслужава похвала за опитът си, г-н Мим заслужава похвала за усилието да не се разсмее на малкия шишкав сърдитко, който си мисли че ще го победи в двубоя по безизразност. А и така като гледам малкият шишко е готов да продължи двубоя след края на жонглирането.
Хм, как да интервюирам Мим?!
- Извинете, господин Мим, искате ли да взема интервю от вас? Може ли вместо да жонглирате да отговаряте на въпросите ми?
K
Пускам монета (точно тук си помислих следното: скъпо ще ми излезе това интервю. Като със звезда някакси. А той дали знае че току що го сравних със звезда?! Не е ли това желанието на всеки артист?! А как получават мимовете своите Оскари?!?!?!?! На тези въпроси друг път ;))
Пускам монета и…
Добър ден, господин Мим!
Какъв прекрасен ден, нали?!
Как сте днес?
От кога се занимавате с тази професия?
Предполагам, че я обичате мноого
А някога замисляли ли сте се да се занимавате с нещо друго?
Мм, да ясно. Е, бях длъжна да попитам :)
А с какво идвате на работа? Не се чудете на въпроса ми, тук имахме една дискуския по темата с какво идват мимовете на работа. Моята теория беше, че си слагате гримът в къщи и идвате на работа с кола, някаква такава:
Та, с какво идвате на работа?!
А сега, кажете ни какво най-много обичате в работата си?
И още един тривиален въпрос. Какво мислите за състоянието на българската култура и за отношението на държавата към мимовете?
а....някога влюбвали ли сте се?
И?
И какво стана?
Разбирам. Добре, нека се върнем към нещо по-разведряващо. Сигурна съм, че и вие, мимовете, се забавлявате. Как точно се случва това?
А как се виждате след пет години?
Много, много благодаря за страхотното интервю. Има ли още нещо което да желаете да кажете на нашата публика?
А аз ще кажа:
Бел, авт. Нищо не струваше това интервю, драги читатели. Само усмивка и ... малко захарен памук
Хехе, мисля че това е може би най-изненадващото заглавие, което мога да използвам. Дори и част от моята същност ме пита: "кой по дяволите се радва на понеделниците". Нека да обобщим този феномен Понеделникът:
1) Адддддддддддддддддддски много ти се спи, защото след двата почивни дни в неделя вечер задължително си бил с очи на дълги фарове;
2) Вчера и онзи ден си си изкарал/а невероятно, а тази сутрин отиваш на работа и вършиш всичко друго, но не и да това което си правил/а през почивните дни (дори и кафето е нес, а не любимото ми домашно кафе направено на кафеварка тип "кубинска")
3) Макар да смятам, че няма нужда ама никаква нужда от точка Три ще добавя... стоиш и се чудиш: "Абе кое всъщност е реалността (един вид ежедневието визирам тука) ходенето на работа или разходките, паркът, плажът, смехът, свободата, веселието. Цялото ми същество се бори с това че пет дни ходя на работа и два дни се забавлявам. Но тук не е мястото за оплакване от работа, днес темата е "Честит Понеделник"
Така, обобщихме що за чудовище е понеделникът и в този дух аз продължавам да се чудя аве защо съм в това прекрасно настроение. Една от идеите на редакцията (с главно свърталище моята глава) беше "статията" да се казва "Пеперуди сме!" и главната причина за това бяха последните два дни. Аз, моя милост и огромно количество народ се отправихме навън гонейки топлото ноемврийско слънце както пеперудите правят вечер неудържимо привлечени от коя да е лампа. И не само се отправих, съблякох се, събух се, за последен път може би тази година усетих с краката си пясъкът, морската вода, слънцето. Аз не бях от онези тотални ентусиасти, които влязоха да се къпят във водата, но се насладих на страхотният ден от край до край.
Извинете, страхотните дни!
Да страхотните два дни, които току що изминаха. Днес ще си говорим за съботата и неделята тук в "Честит Понеделник!", като майка и баща (макар и двете думи да са от женски род хахаха) на понеделника. Защото замислете се, би ли бил един понеделник така жизнерадостен и весел без своите невероятни събота и неделя. Няма да си казвам мнението, вече няколко реда го описвам.
Та нека ви разкажа за моите събота и неделя.
Съботата, в началото ленива и рошава, пропита с аромата на вкусно домашно кафе, направено току що в любимата ми кафеварка, час безцелно размотаване в моят дом, за да осъзная най-накрая че почивам, но там през огромният прозорец на всекидневната ме викаше топлото ноемврийско слънце. За другите бе обяд, но моята сутрин бе така красива! И както казах, кой си стои вкъщи когато навън е толкова топло и хубаво. Бег, Мими, да бягаме към плажа! Дай да вземем и онази сладка топка и фризбито ще вземем, топло е, спортно ми е! Първият ден от веселият волейболен турнир "Уикенд мастърс" бе кратък поради позабравените умения на участничките във волейболната сфера, но пък за сметка на това огласен от смях и веселие. В края на тази сладка разходка из бургаският плаж даже и не вярвах, че на следващият ден ще е още по-хубаво. Само ще кажа че този прекрасен ден така ме зареди с енергия че след няколко часа хойкане по плажове и улички имах енергията и желанието да се прибера и най-сетне да започна картина №5 (да ве пет станаха, макар в този блог да съм публикувала само една, обещавам в скоро време да ви покажа и другите. Без №3 че тя нещо увисна по средата). И толкова дейности свърших за една вечер, че накрая обновена, разкрасена и забавлена отпраших да откликна на поредният си порив да приема покана за бар, в който нивгаш не бях ходила.
Сега, тук е момента да си призная, че за всичките 4,5 години живот в Бургас си живеех с мисълта че в този град няма къде да се излезе, че няма едно качествено заведение и общо взето има само чалготеки и/или заведения не по моят вкус. И ето тук се връщаме пак на събота вечер, в която моите твърдения и теории бяха брутално оборени от един мъъничък бар на име "Royal", в който аз се почувствах като у дома. Това усещане имам и когато вляза в "Joker's club" във Варна. И на двете места (макар в интериорно отношение да са доста различни) те посреща уютната обстановка на малкото заведение, в което половината тълпа се е прегърнала защото са приятели, и/или защото се познават и каже ли се Наздраве, звънът на чашите ехти от край до край, баш като мексиканска вълна на световно по футбол.
С влизането се изненадвам защото буквално на ръка от мен е групата, ако протегна ръка ще се ръкувам с цигуларката, но първо нейните ръце са заети, второ тя не ме познава, трето би било стряскащо да го направя. Ето защо просто се усмихвам широко и намирам хората, които са ни поканили. И там в тясното пространство аз се забавлявах от това че видя ли човек да приближава сепарето автоматично ставах да направя път на хората да минат и това всъщност ми действаше добре. Никога досега не бях се забавлявала на това че трябва да ставам или да правя път, но една мисъл се прокрадваше всеки път: "тесните пространства сприятеляват!". И така беше, накрая с част от преминаващите започнахме и наздраве да си казваме, а аз в един момент просто останах права, за да позволя на невероятната музика да мине през тялото ми.
И тук стигаме до невероятната музика.
Дами и господа, презентирам ви моите нови любимци "Siluet"!!! Тези които ме познават знаят, че освен че съм меломан и съм доста импулсивна, нямам навикът да си купувам албуми на групи просто ей така от куртоазия. Е, даже и албумът им си купих и ги аплодирах повече от бурно. Част от групата ме уверяваше, че най-доброто от тях тепърва предстои и две години след издаването на албума сякаш има какво още да се желае. Аз сметнах албума за добър. Толкова добър, че вече е качен на плеъра ми и от вчера сутринта насам май само това слушам. Толкова добър, че вече нямам търпение да излезе вторият! Ура за българската музика, ура за тези младежи и девойки! Много приятно ме изненадаха. Ама много!
Ето колко много. Ето как позитивните емоции водят след себе си позитивни мигове и емоции. Ето как въпреки алкохолът предходната вечер аз станах преди обяд, ето как се насладих на втора сутрин с ароматно домашно кафе и бързо бързо скочих в дънките и нахлузих късият ръкав, за да започне вторият ден от "Уикенд мастърс". Резултатът, поне час подскачане по пясъка, мускулна треска на ръце и крака, плюс лекота в коремната област причинена от смехът. Къш на мизериите от тялото благодарение на спортът. 114 (или 144) снимки, които ще споделя по-късно с вас. Преминаване на морската градина надлъж и на шир, плюссссссс отбелязване на часът на "бира с цаца".
Незнам, незнам дали беше заради това, че знаехме че до 18:00 часа няма да имаме вода или пък просто защото навън бе така хубаво, но замръкнахме навън. А сякаш току що бяхме излезли.
Казвам ви, хора, нямам търпение зимата да свършва и топлото пак да дойде. Нямам търпение защото Пеперуди сме! Гоним топлите слънчеви лъчи! И слънчогледи сме! И топлолюбиви сме! И така аз днес се чувствам жива както и вчера и онзи ден. И щастлива се чувствам и толкова много ми е готино че от сутринта си пея "Sunny" и макар нищо друго да не се е споменавало в горните редове за другите ми нови любимци Dirty Purchase смятам че именно тяхното изпълнение на тази слънчева песен е идеално, за да отбележим този усмихнат Понеделник, рожба на невероятната Събота и още по-страхотната Неделя!
Честит Понеделник!!!
Обичам ви!
П.П. Мисля, че това е един достоен брой №2 на вестникът "Хубави вести" :)
