(Вдъхновено от онзи, който€на c на бургаската ß градина)
- Добър ден!
K
Хм, как се заговаря Мим?!
(въпрос, чиито отговор можете да откриете в книгата „Как да вземем интервю от Ленин – Наръчник на младият журналист-ентусиаст” (моля ентусиастите да си носят чай и да се явят в петък в 17ч. пред мавзолея)
Пускам монета, а той започва да жонглира. И лицето му оживява точно толкова бързо и колоритно колкото оживяват ръцете. Топка горе, топка долу, смиг с ляво око, широка усмивка, горе, долу, горе, зъби вън… Минута по-късно застива точно толкова изненадващо колкото се съживи. Знам, че ако пусна монета пак ще го направи. Тук е моментът да ви призная нещо. До преди две години и аз не знаех за тази закачка в програмата на мимовете. Ама то има ли къде да го научи човек?! Добре че по това време живеех в Слънчев бряг, та видях малко забавления като за западняци. В днешна България изкуството е в KIBO Live, а улиците не са за артисти. Та и аз първият път се изложих. Хвърлих монета на младежа показвайки уважението си към това, че стои така чинно на лятната жега на пъпа на главната алея в Слънчев бряг и тръгнах. А той – заигра. Почувствах се така тъпо, сякаш му обръщам гръб. Пожонглира, пожонглира па се спря. Ударих му една усмивка и потеглих по пътя си. Ами така де, дори и мимовете имат нужда от усмивки. Сигурна съм в това! Зад безизразното лице тупти човешко сърце все пак. А всяко сърце има нужда от топла усмивка.
Та заварвам аз моят събеседник. Ей така, K - той и малчуганът срещу него. Урок по търпение ? част. Не мисля, че малчуганът има шанс. Май даже и развалих житейският урок, който момченцето би получило пускайки монетата. Няма значение, малкият заслужава похвала за опитът си, г-н Мим заслужава похвала за усилието да не се разсмее на малкия шишкав сърдитко, който си мисли че ще го победи в двубоя по безизразност. А и така като гледам малкият шишко е готов да продължи двубоя след края на жонглирането.
- Извинете, господин Мим, искате ли да взема интервю от вас? Може ли вместо да жонглирате да отговаряте на въпросите ми?
K
Пускам монета (точно тук си помислих следното: скъпо ще ми излезе това интервю. Като със звезда някакси. А той дали знае че току що го сравних със звезда?! Не е ли това желанието на всеки артист?! А как получават мимовете своите Оскари?!?!?!?! На тези въпроси друг път ;))
Пускам монета и…
Добър ден, господин Мим!
Какъв прекрасен ден, нали?!
Как сте днес?
От кога се занимавате с тази професия?
Предполагам, че я обичате мноого
А някога замисляли ли сте се да се занимавате с нещо друго?
Мм, да ясно. Е, бях длъжна да попитам :)
А с какво идвате на работа? Не се чудете на въпроса ми, тук имахме една дискуския по темата с какво идват мимовете на работа. Моята теория беше, че си слагате гримът в къщи и идвате на работа с кола, някаква такава:
Та, с какво идвате на работа?!
И още един тривиален въпрос. Какво мислите за състоянието на българската култура и за отношението на държавата към мимовете?
Разбирам. Добре, нека се върнем към нещо по-разведряващо. Сигурна съм, че и вие, мимовете, се забавлявате. Как точно се случва това?
А как се виждате след пет години?
Много, много благодаря за страхотното интервю. Има ли още нещо което да желаете да кажете на нашата публика?
А аз ще кажа:
Бел, авт. Нищо не струваше това интервю, драги читатели. Само усмивка и ... малко захарен памук
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар