The serenity

The serenity
A masterpiece of a God
The God of everything and nothing...
Depends whether you desire or doubt
The universe within the soul
of a lonely human
A kiss can rescue one
if one only wants to
Beware of the one
who dreams the loneliness
But speaks of love
And seek the one who
dreams of you
while being center of the universe

ИзМерване

Измервам откровеността в носни кърпички
Направих си солена маска на лицето
Сега очите ми смадят сякаш съм гледала дълго под морска вода
А всъщност гледах дълго в душата си
Измервам откровеността в носни кърпички
В изхълцано словоизлияние
В думите, изкрещяни до шепот
Във въздъхващото дихание
Измервам себе си...

Пясъчен часовник

Ръцете ми са пясъчен часовник,
отмерващ миговете в безвремие
морето ми нашепва тишина

А вятъра играе с мислите в полемика
Танго и салса в ритъм на модерен танц
Изпуснеш ли идеята, напомня ти за самота

Ръцете и морето в пясъчен часовник
Секундите - балончета
Вълните - мигове
Очите ми - безкраен циферблат,
достоен за Дали

Изпуснах пясъка
Вълните се отдръпнаха
Морето млъкна
Безвремието влюби се
във слънчевите зайчета
Природата е съвършена и без мен, нали

...и копнеж

Сърцето ми бие,
пребива душата ми
Помете я с своя любовен копнеж
А тя пък, горката,
стаила в недрата си
желания, мъки, мечти и копнеж

Ритмичен терор! Хирурзите казаха:
"Здрава е"
Какъв ти братвеж!
Не гледай плътта,
А само в очите й
Ти там ще откриеш
желания, мъки, мечти и копнеж

Преплитат се силите,
Размиват се думите
Сърцето задъхано в ъгъла търси
дъх свеж
Душата...тя цяла е
И в своята цялост
е пълна с
желания, мъка, мечти и копнеж

Вместо разговор

Мълчим,

Запушили усти със страхове

Моите – заседнали в гърлото

Не мога да ги преглътна

Душат ме и се давя без да ме боли гърлото

Гледаш ме,

Дори не знам какво мислиш

Мълчиш, а аз съм слаба в отгатването

Страховете ми правят мълчанието ти

по-обидно отколкото другите го виждат

Обръщам ти гръб,

Само така мога да се затворя в себе си

Да се срещна със страховете си

Каквато и да е битката с тях

Ще е по-добре от това да те гадая

Свещ

Запалих хиляди свещи,
да усетя миризма на барут,
за да почувствам войната човешка,
мирно молейки се в Божия скут

Гледах дълго в пламъка трепкащ
Просълзих се - безчувствена скръб
И докоснах свещта до болка гореща,
но усетих пламтящата плът

Лицемерно издухах пламъка бледен,
за да кажа на дявола: "Мамка ти, мазен козел!
Свил си гнездо тук, но знаеш последен
ще се смея до краен предел"

НАДЕЖДА

НАДЕЖДА
НАД – ЕЖ(ЕДНЕВИЕТО)-ДА(БЪДЕШ)
НАД ТРУДНОСТИТЕ
НАД НЕСГОДИТЕ
НАД СОБСТВЕНИТЕ БОРБИ
И СТРАХОВЕ
ДА СЕ ОПРЕШ НА СЕБЕ СИ
ДА ВЯРВАШ В НЕВЯРВАНОТО
ДА ЗНАЕШ, ЧЕ МОЖЕШ
ДА БЪДЕШ ТОВА, ЩО
МЕЧТИТЕ ТИ НЕ СМЕЯТ ДОРИ
НАДЕЖДА
ОТДАЙ НА СЕБЕ СИ,
ПРЕДАЙ НА ДРУГИТЕ
НЕ СМЕЙ ДА ПОДЦЕНЯВАШ
ВЯРАТА В НАДЕЖДАТА ЗА ЛЮБОВТА

посвещава се на Надежда Райкова

Не ми се бърза

Не ми се бърза

Защото имам малко време

Достатъчно избързвах

Да се влюбя

Да обичам

Да разлюбвам

И да превъзмогвам

Не ми се бърза

Защото нямам време

Да обгръщам слепешката

да обиквам от самота

принудена

от обществото

и от близките доброжелатели

да бъда друга

себе си и другите разочаровала

И няма да бързам

дори и времето да свърши

дори и живота гръб да ми обърне

И време на кредит ще взема,

и няма да бързам

но ще получа това, що искам

ВЕДНАГА!!!

Oak and Liana / Дъб и Лиана

The reunion of the selves
a combination of an oak and liana
when the souls did really met
it’s irrelevantly close to a drama

It is the single seed that grows a wood
Filled with love...and other disasters
after the crash you are together for good
and is more than the genes left behind in your daughter(s)

Be the founder of a thousand-year old wood
Be the root of the good, of the legend,
the beginning of blaster
You'll leave behind more than you should
Leave the best of you, the love filled in a master

Когато азовете слеят се

При комбинацията на дъб и лиана

Откога душите знаят се

Незначително е колкото драма

От единичното семе прораства гора

То е пълно с любов … и бедствия разни

Сблъскате ли се, слети сте веч’

Тази заедност ще пребъде в децата ваши

Основете хилядолетна гора

С вкоренена любов, доброта, мощта на вихър,

а след вас ще остане и туй що не сте сега

но и любов, въплътена в шедьовър

06.08.2016

Днес си повече снимка отколкото спомен
А времето отмина бавно присъствието ти
Днес те виждам в действията на внучките ти, 
имитиращи те без дори да те познават
Седем години по-късно предпочитам да помня
детството, юношеството, караниците ни,
но не и края
Тридесет и пет години по-късно
Ти винаги ще си мой баща

...

Миризмата на дъжд открадна дъха ми
Влезе в мрачния офис
отне вниманието ми
върна усмивката ми
и си замина с лятната мараня
Август е тежък, тъжен
нажежен от слънце и емоции
И само някой облак от време на време
ми напомня, че съм жива
Мисля си,
ако остана достатъчно дълго под дъжда
няма да си личи, че плача, нали?

Събуди ме

Събуди ме

Избави ме от съня ежедневен

С къщи в прашна мъгла

В тях с непознати привидно близка

Общувам, търсейки близост във време реално

Не искам еротика в сънна баналност

Събуди ме

Прокарай устни по гърба ми

Целуни ме с пръстите си

Настръхни сетивата ми

Възбуди мислите ми

Съживи ме

В кошмарите съм мъртво развратна

(не)съвършена

Съвършена съм в своето несъвършенство,

а устрема ми да надмина себе си граничи с апатията на другите

Чрез природата разбирам колко малка съм

в сравнение с камъчето влязло в обувката ми.

Мечтая за несъвършени взаимоотношения,

които да ми донесат съвършената любов

В съвършено различен свят бих била

окрилена, прекрасна и великолепна

В този съм търсеща, мрънкаща, дерзаеща, ридаеща

Търпението на кръговрата е превърнало речния камък

в пясък, изтичащ между пръстите ми

Зареяла поглед в него, мисля за всичко друго, но не и за брега

на който съм се спряла, за да попия от силата на морето

Съзнанието ми в своето несъвършенство не може да види

бързината на света

Откъслечните картини наричам ежедневие,

а усещането за скорост  - желание

Протягам ръка, за да я пренеса в друга реалност

Тя се връща толкова бързо, че дори не разбирам, че съм успяла

В сънищата си съм друга, мрачноцветна, но и безпаметно щастлива

В тази реалност съм просто съвършено несъвършена

Дъждът

Дъждът изпълни въздуха с аромат на акация
Сега асфалта не помни стъпките ни,
а аз вървя към теб и нося надежда,
че бъдещето ще е по-хубаво от миналото,
а настоящето ще е различно от мокри обувки под капещ чадър
Не ми носи сухи дрехи,
защото искам да се гушнем под завивките,
където безвремието рисува по телата ни
Там няма аромат на акация
Там има само любов

Не се римуваш с мен

Не се римуваш с мен
Без образ и подобие, и края ти различен
От общо съдържимо, буквите – еднакви,
а инак подредени...
Съзвучие без смисъл, носи глъч

Еднакви клетки инак разпилени,
Събрани са в човек без главно Ч
Значение, смалено спрямо други
Безсмислен опит, няма рима,

няма дъх

Порой

Порой си
Предизвестен, очакван, съдбоносен
Трябваше ми
Да изчистиш насъбралата се мръсотия.
Зимата, 
натрупала тъмнина и самота,
сега ми изглежда далеч,
и тежи на плещите
Само ти, опустошителния
можеш изкара мен от мен,
за да стана себе си
Пролетна цъфнала клонка

Огън и лед

Ще те прегърна
Ще охладиш страстта ми,
а теб ще превърна в свистяща пара
Ще обвия огъня си около теб
Макар да знам, че леда ти
ще го превърне в мъждукаща топлина
Ще събирам сили
и пак ще тръгвам към теб
огнена, пламтяща, търсеща, искаща
Докато изпаря леда ти,
и той се превърне в нажежена пара
сгъстена любов, хаотично препускаща във въздуха
Изпепеляваща белите дробове
Окриляваща вътрешните светове
Докато тази енергия се взриви и те подпали
За да изгорим заедно

Ежедневие

Недокоснат лист,
измачкани мисли,
подострен самотен молив
Пресъхнали сълзи
уморени от чакане да излязат
Душата спи, затрупана с ежедневие

Размисли под един вековен явор

Кажи ми как си по-голям от планината?
Онази, към чиито върхове надигаш глава, за да успееш да ги видиш.
Кажи ми как си по-голям от тревичката?
Онази, която е част от планината, в чиито поли си малък, колкото прашинка.
Кажи ми как си по-голям от дървото?
Онова, чиито ствол не можеш да прегърнеш.
Онова, чието крехко стъбалце пречупваш, а то избива клони и пораства величествено нагоре.
Кажи ми как си по-голям от вятъра?
Онзи, който минава през косите ти и се прекланя пред планинските зъбери.
Кажи ми как си по-голям от природата?
Онязи, без която не би могъл да оцелееш.
Тази, която оцелавя въпреки теб!

Тя

Тя
Мерна единица за секунди
Мигове издишани в живота мой
Бързам да живея, яхвам времето,
обяздвам го с мечтите си
Мечтая по-бързо, по-силно, по-страстно,
но все така накрая загасвам
огъня със своята нерешителност
Страхувам се, сривам се, отчайвам се
И тогава ме измъква...
Тя
Целта на Стрелеца
Причината за съществуването на буквите
Тя
Знам, че е неописуема,
За другите несмислена,
Дори за мен неразбираема
Тя
Любовта за очите ми
Страстта в ума ми
Музиката в пулса ми
Слънчевата светлина в мислите ми
Частта от същността ми
Тя
Това е!

Жената с червеното палто

Сложи си червеното палто
и шала, дето ти подчертава очите
сложи си парфюма, напомнящ ти за едно
сякаш забравено от тебе момиче

Сложи си и рокля, червило, усмивка сложи
направи се така, че да си се обикнеш
бъди си любима, любовница, приятел дори
Така ще си тази, която светът ще поиска

Нулева константа

Обичам как спираш времето.
Протягаш ръце към мен
и всяка скорост става
нулева константа
Само в ръцете ти
съм тиха и спокойна,
в безвремие изгубена,
потънала в очите ти
Само с теб желанието
да се надбягвам с таз' абстракция
времето, тоз' крадец на животи
става безсмислена подробност