Дъждът изпълни въздуха с аромат на акация
Сега асфалта не помни стъпките ни,
а аз вървя към теб и нося надежда,
че бъдещето ще е по-хубаво от миналото,
а настоящето ще е различно от мокри обувки под капещ чадър
Не ми носи сухи дрехи,
защото искам да се гушнем под завивките,
където безвремието рисува по телата ни
Там няма аромат на акация
Там има само любов
