Осми май.
Много добре помня тази дата. Тогава умрях.
За стандартния наблюдател ме изгориха на клада. Ако искате
да чуете моята гледна точка, ето я:
Бях вещица. Порочна, млада, буйна, необуздана и своенравна. Косата
ми стигаше до кръста и тежеше тонове. Бе с цвят на огън. Огън. Моя приятел
огъня. Най-верния ми другар, моя дом. Само танцувайки в пламъците на огъня се
чувствах истинска. Тяхната страст проникваше в мен и потичаше по вените ми. Моята
кръв не бе червена, тя бе с цвят на огън. Понякога си представях, че ако ме
ухапе вампир ще го изпепеля отвътре. Е, вампирите не биха припарили до мен. С
тях имаме друго съгласие. Тази история, обаче, другия път.
В началото бях малка, палава и по детински добричка. Доколкото
ми бе възможно. В онези времена човек лесно си стъпваше на пътя. Просто ей
така, хоп. Събитията се завъртаха, така че ти нямаш право на избор. И с мен
стана така. Просто си стъпих на пътя. Една вечер се шляех докато майка ми
шеташе, а баща ми спеше. Видях група жени скопчени около огъня. Говореха
странни думи, неразбираеми за мен, но разбираеми от огъня. Той им отговаряше, а
аз разбирах него. Усещах много силно всяка негова емоция. Как се превъзбуждаше
от някои думи, други го развеселяваха, а млъкнеха ли жените постепенно емоцията
му отминаваше и той се успокояваше. Знаех, че мога да комуникирам с него. Само,
че не знаех точно как. В него момент връзката бе едностранна. Разбрах, че съм
там да се уча на това. Жените ме усетиха, извърнаха се и с хихикащ ме
придърпаха към кръга. Те се смееха, но аз вече усещах защо съм там. За тях също
нямаше никакво съмнение, макар и да го афишираха по много странен начин. Може и
ритуалът е бил именно за моето привличане в кръга. Но това не бе от значение. В
онези времена се чувствахме комфортно когато нещата са се случили и не
разсъждавахме върху причинно-следствените връзки.
В този кръг пораснах, научих се да говоря на огъня и да
изваждам духовете от него. Научих се как да комуникирам с духовете, енергиите и
силите. С тези сестри не останах до края. Една вещица винаги знае в кой кръг ще
остане до края, а аз знаех, че това е само началото.
Като се замисля, така
и не пробвах бялата магия. Директно си скочих в черната. И колкото
повече черни енергии се завихряха около мен, толкова онова смесено чувство се
засилваше. Помня онзи път когато се надигна рогатия от пламъците. Стоях вцепенена
пред пламъците и гледах как се издига черната маса нагоре. Панически се
страхувах от него, но не можех да се откъсна. Бях привлечена неудържимо от
носещия вцепеняващ страх.
Какво ли не пробвахме с момичетата. Даже не помня и
половината от ритуалите. Затвърждавахме старите ритуали, измисляхме нови. На сън
и на яве работехме за засилване на енергията си, за навлизане все по-дълбоко в
другите светове. А телата ни ни отесняваха все повече и повече.
Родителите ми бързо се отказаха от мен и след осмата ми
година повече не ме видяха. Дори не се сещах за тях, така и не успях да се
привържа към тях за тези кратки осем години. Не успях и да се влюбя. Не и в
човешко същество. Мъжете, които използвах за съвкупление подбирах с точно
определена цел – ден, стоене на луната, подредба на планетите, отваряне на
порталите, необходимост от призоваване на определени сили, подсилване на енергията
чрез трансформацията на сексуалната такава. Дори използвах тялото на един мъж,
за да се всели един древен дух в него. Ей, такива неща пробвах. Секс на всички
нива. После не ставаше за нищо това момче. Обещах му в следващия живот да ми го
върне.
Огъня, той бе единственото важно нещо за мен. Само там се
чувствах добре. Само там контролирах и бях контролирана едновременно. Исках и
бях желана. Това бе моята истинска любов. Той бе винаги различен, но всеки път
за мен, разбираше ме, обгръщаше ме, пропиваше се в мен и ме изпълваше. И така
рано или късно просто престанах да се интересувам от друго, дори и от ритуалите
за подсилване на енергията, от другите светове. Интересуваше ме само огъня и аз
да съм в него. И така, по един естествен и непринуден начин аз се слях с него.
Сега се раждам. Пак е осми май. Изгарящо раждане, също като
смъртта. Някакъв лекар плиснал водите на майка ми преждевременно, та сега
всичко стърже и пари. Това не ми пречи. В този живот имам да уча други уроци. Като
да ценя семейството си, да обичам силно и пламенно човешки същества. Да бъда
добра, истински добра. Да стана майка. Добра майка. Огънят да е нещо обикновено
за мен.
Ще бъде.
Само, защо ме кръстиха с името на жена изгоряла на клада?
Но пък, само аз си знам колко пламенна мога да бъда.
Родих се!
