Ежедневие

Недокоснат лист,
измачкани мисли,
подострен самотен молив
Пресъхнали сълзи
уморени от чакане да излязат
Душата спи, затрупана с ежедневие

Размисли под един вековен явор

Кажи ми как си по-голям от планината?
Онази, към чиито върхове надигаш глава, за да успееш да ги видиш.
Кажи ми как си по-голям от тревичката?
Онази, която е част от планината, в чиито поли си малък, колкото прашинка.
Кажи ми как си по-голям от дървото?
Онова, чиито ствол не можеш да прегърнеш.
Онова, чието крехко стъбалце пречупваш, а то избива клони и пораства величествено нагоре.
Кажи ми как си по-голям от вятъра?
Онзи, който минава през косите ти и се прекланя пред планинските зъбери.
Кажи ми как си по-голям от природата?
Онязи, без която не би могъл да оцелееш.
Тази, която оцелавя въпреки теб!