Вече половин час курсора мига и ми напомня, че трябва да запълня пространството под "Здравейте :)".
Признавам си, че това е по-трудно от всички други неща, които съм писала. Забелязала съм, че (освен че колкото повече газиш дадена котка, толкова по-плоска става тя), винаги ми е било трудно да опиша себе си или пък да напиша нещо за презентация на който и да било. Ето защо ми е трудно да запълня страницата с друго освен всички тези бръщолевеници, които редя в момента.
Онзи ден посетих галерия, в която една жена бе казала за себе си: "Аз не съм икономист, аз съм художник, който има счетоводна къща". Ами тогава аз не съм икономист, аз съм поет, писател, художник, скулптор, фотограф (и още, и още, и още и от всичко това по-малко, но с ентусиазъм и сърце), който работи днес едно, но може утре и да е друго. Или иначе казано вечно променяща се личност и както една моя снимка ме запечатва днес и сега точно в това положение, то едно описание за мен днес може да е крайно неактуално утре.
Няма да трия горните редове само, защото незнам с какво да ги заменя. Много исках да избягам от онзи начин на изразяване, който имат старите творци - замечтан, използващ страшно помпозни думи, някак неземен и отскочил над дребния читател. Дано съм съумяла да го направя, защото този блог е един вид моят личен дневник, моят личен вестник, мястото където да си пиша, да говоря, да споделям без да усещам ограничения и без да ограничавам, защото това е само моето мнение и на който не му харесва, да напише своят блог в който да ме оплюе, а може и да не напише, негова си работа.
Желая усмивки на всички:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар