Липсваш ми
Липсваш ми въпреки своята безплътност
Липсва ми усещането да съм влюбена
Липсва ми когато се откриваме един друг
Липсва ми да потъвам в теб и душата ти
Липсва ми искрата на обожание в широко отворените ти очи
Липсва ми тежката ръка, която нежно отмества къдриците от
лицето ми
Липсва ми насечения дъх в ухото ми
Липсва ми силната прегръдка когато заспиваме в поза лъжици
Липсва ми надеждата, че съм открила любовта на живота си и
няма повече да търся
Липсва ми спокойствието, че всичко е възможно
Липсва ми идеята, че ти ще си бащата на така жадуваните от
мен деца
Липсва ми да мечтаем заедно за едно страхотно бъдеще
Липсва ми да ме дърпаш смеейки се към веселяшка пакост
Липсваш ми без да знам дали въобще си роден
Липсваш ми въпреки своята безплътност
И си живея с тази безплътност
И се убеждавам, че всъщност не витая в облачни мечти
Но ми липсваш
Ей така, просто да си знаеш
Но понеже вярвам, че всичко негативно може да се обърне в позитивно. Вярвам в силата на намерението и мощта на Вселената. Затова веднага след като се освободих от тази емоция я пренаписах в противоположния й вариант. Ето какво излезе:
Имам те
Имам те и ти си реален
Обичам усещането да съм влюбена
Обичам когато се откриваме един друг, ден след ден
Обичам, когато потъвам в теб и душата ти
Обичам искрата на обожание в широко отворените ти очи
Обичам ръката ти, която нежно отмества къдриците от лицето
ми
Обичам насечения дъх в ухото ми
Обичам силната прегръдка, когато заспиваме в поза лъжици
Обичам увереността, че съм открила любовта на живота си и
няма да търся повече
Имам спокойствието, че всичко е възможно
Знам, че ти ще си бащата на така жадуваните от мен деца
Обичам как мечтаем и градим заедно своето страхотно бъдеще
Обичам, когато си по момчешки закачлив и ме придърпваш към
веселяшките си пакости
Имам те и ти си роден
Живея и знам, има те
И живея, и реализирам нашите розови мечти държейки те за
ръка
Имам те
Обичам те
Ей така, просто да си знаеш
