Не се римуваш с мен

Не се римуваш с мен
Без образ и подобие, и края ти различен
От общо съдържимо, буквите – еднакви,
а инак подредени...
Съзвучие без смисъл, носи глъч

Еднакви клетки инак разпилени,
Събрани са в човек без главно Ч
Значение, смалено спрямо други
Безсмислен опит, няма рима,

няма дъх

Порой

Порой си
Предизвестен, очакван, съдбоносен
Трябваше ми
Да изчистиш насъбралата се мръсотия.
Зимата, 
натрупала тъмнина и самота,
сега ми изглежда далеч,
и тежи на плещите
Само ти, опустошителния
можеш изкара мен от мен,
за да стана себе си
Пролетна цъфнала клонка

Огън и лед

Ще те прегърна
Ще охладиш страстта ми,
а теб ще превърна в свистяща пара
Ще обвия огъня си около теб
Макар да знам, че леда ти
ще го превърне в мъждукаща топлина
Ще събирам сили
и пак ще тръгвам към теб
огнена, пламтяща, търсеща, искаща
Докато изпаря леда ти,
и той се превърне в нажежена пара
сгъстена любов, хаотично препускаща във въздуха
Изпепеляваща белите дробове
Окриляваща вътрешните светове
Докато тази енергия се взриви и те подпали
За да изгорим заедно