Сякаш все по-малко и по-малко ми харесва градът. Наскоро възрастна несебърлийка ропта пред телевизионни камери срещу забраната за строителство в старият град на Несебър, тя казваше, че не й трябва ЮНЕСКО и че иска да осигури дом на децата си. Дом ли, ако домът е семеен хотел с поне 10 стаи за туристи, то тогава да, това ще е домът й. Мили несебърлии, моля имайте предвид, че е доказано че строителството което вие искате да осъществите на площта на старият си град ще предизвика потъване на острова. И май многото строителство не е основният проблем на Старият град, макар аз да не видях ни една старинна къща, нито вчера, нито през многобройните пъти когато съм посещавала града. Не е проблем и че вместо човек да види каменната облицовка на "старите сгради" вижда търговски шкафове (вчера научих че така се наричат тези грозни неща благодарение на някаква обява че ги дават под наем). Проблемът идва от това че мястото е изоставено, мръсно и комерсиализмът го загрозява до степен че човек се отвращава. А на времето обожавах мястото. Толкова малка площ, а на нея са построени 42 църкви. Това за мен си беше един остров с енергията на свято място, влизаш вътре и сякаш ходиш по дланта на Бог. А днес, днес влизам в старият град и усещам злобните погледи отвсякъде. Злобни, изпиващи, изучаващи. Тази сега има ли пари, ще може ли да си купи някой сувенир? Заповядайте на крайно българските матрьошки!!! „Хелоууууу” подвиква лелка с изразено турски акцент пред най-голямата старинна църква "Митрополията". Не й обръщам внимание, но чувам как ни обсъжда след това, само чувам, турски незнам. Но тя е там пред свещеният християнски храм. Влизам в храма. Първото, което виждам е огромен знак на Nike изрисуван със спрей, но това сякаш е най-малкият проблем. Цялото място е обсипано с боклуци. Ама боклуци ви казвам. Предният път когато го посетих направо се хванахме и го почистихме, сега нямах сили. Разочарованието и огорчението ме заляха. Сега се мразя, че разочарованието и огорчението са ме направили като всички останали - нехайна и неангажирана с проблемите на днешното ни общество. Или може би бях така огорчена и разочарована защото преди седмица в Мелник посетих друга полуразрушена църква и знаете ли какво имаше там? Имаше свещник и икони. Мястото бе чисто и непокътнато, уважавано от съвременниците ни и представяте ли си, неохранявано. Никой не пазеше старинния храм от простащината, защото духът на българщината там все още живее. Но нека се върнем към Несебър и неговите боклуци. Макар проблемът с боклуците сякаш да не е само през зимата. Лятото не можете да припарите до тази църква - тя е футболно игрище на децата в градчето. Е, разбирам ги естествено, нямат къде да играят, но заедно с играта и опасността да те фрасне футболна топка идват и всички обелки от сладкарски изделия, бутилки от сок и вода и прочие хранителни отпадъци, плюс храчки. И какво виждаме от нашият "Ancient town Messemvria" - боклуци, изпиващите погледи на търговците, задушаващо малки улици (по които е опасно да се върви защото винаги има някой тузарски джип, който ожида да те блъсне) и пошла имитация на старинни къщи. Това е българската действителност - не ми трябва ЮНЕСКО искам да построя дом на децата си (и на децата на поне още 100 души, защото така ще си изкарам прехраната), не ми пука за българската история, важно е че днес нямам пари, не ми пука че живея в мизерен град, важно е вкъщи да ми е добре, не ми пука че правнуците ми един ден няма да имат къде да живеят защото аз съм опропастила майката земя, важно е днес да съм добре. Никой не крои дългосрочни планове, всички живеем днес и сега. Хубаво, днес, сега, но колко още днес ще има, колко още сега ще има? Разрушаваме своето наследство и ако продължаваме да опропастяваме красотите си кой ще иска да дойде да ги види? Целият този туристопоток ще секне и тогава, мила госпожо, домът за твоите деца +10 хотелски стаи ще си стои празен и ще плачеш ли плачеш за ЮНЕСКО. Незнам какво виждат чужденците, аз видях мизерия, боклуци и отчаяни от живота продавачи с жалки подобия на усмивки по лицата.
А вие скоро ходили ли сте в Несебър?
