Ще те чакам под табелата „Място за срещи“.
Защо ли?
Защото никой не чака там. Там винаги е празно. Всички избират
всяко друго място в залата, но не и това.
Ще те чакам на летището в сектор „Пристигащи“ под табелата „Място
за срещи“. Не, няма да пристигам от никъде. Да, знам, че и ти няма да летиш
тогава. Просто искам да те срещна на щастливо място, а там винаги е пълно с
щастие. Когато вляза в тази зала виждам хора пълни с очакване и блеснали очи. Виждам
как хора се прегръщат, целуват се и си казват „обичам те“. Докосват се, търсят
другия. Близо са един до друг, помагат си и всеки един от тях иска да е там. Веднъж
бях тъжна. Не помня защо, просто много тъжна. А така отчаяно търсех светлината
в мен. И тази тъга… поглъщаща ме, обгръщаща ме... лепкава и душна тъга. Но се
сетих за сектор „Пристигащи“ на летището. Бързо отидох там, постоях тихо
известно време и наблюдавах хората. Малко воайорско от моя страна, но се
налагаше. Стоях там и цялото това щастие ме обля. Беше навсякъде около мен. Отлепи
тъгата и зае нейното място, просмука се в мен и ме върна в истинската ми
същност. Гледах щастието и си мислех: „Има надежда, хората все още искат да са
тук и сега, все още искат да са с другите хора.“
А, и още нещо важно. Не бъркай мястото със сектор „Заминаващи“.
Там е тъжно, много тъжно. Там има сълзи от тъга и раздяла. Там разкъсването
между хората се усеща физически. Все едно нова рана се отваря в кожата ти всеки
път, когато двама се разделят. И там съм била. Веднъж по погрешка попаднах в
този сектор, та после се наложи двойно повече време да стоя в сектор „Пристигащи“.
Ще те чакам в сектор „Пристигащи“ под табелата „Място за
срещи“.
Ще нося книга, защото искам да ми вярваш, а Лемъни Сникет е
казал „Не се доверявайте на човек, който не носи книга“. Така и ако ми вържеш
тенекия ще имам какво да правя. Не, не знам коя ще е книгата. Чета ги по 3 – 4 наведнъж.
Не знам и с какво ще съм облечена. Нали съм жена все пак. Пък и искам да те
впечатля, сигурно ще си сменя решението няколко пъти преди да дойда. Но ти ме
чакай там ако още ме няма. Даже можеш да подраниш. Аз няма да закъснявам много.
Ей така, колкото да съм дама. Но ти ме чакай. Дори и да не съм най-голямата ти
любов. Дори и ти да не си най-голямата ми любов. Нека се срещнем, нека се
обогатим, пък може и да се вгледаме в очите на другия. Толкова отдавна не съм
потъвала в нечии очи. То е като да посетиш ново място. Нова гора, ново езеро,
на чиито бряг да седнеш и да се насладиш на залеза.
А ти? Кога последно се вгледа в нечии очи? Кога за последно
забрави потъна в очите отсреща?
Нека помълчим.
Хвани ръката ми. Топла е. Нарочно я държах в джоба си
досега. Исках да ти подам топла ръка. Аз не съм студен човек, затова и исках да
те посрещна с топлина. Там, на мястото за срещи. Аз и ти сред многото хора.
-Извинете, мен ли чакате?
