Самотата ни прави уязвими. В желанието си да сме харесвани, обичани, обгрижвани, получаващи внимание сме склонни да приемем всичко. Склонни сме да сметнем писмо от непознат в електронната си поща, любезно предлагащо приятелство, запознанство и евентуална любов, за истинско и искрено. Склонни сме видим чуждото поведение в розови окраски, лепвайки му желания от нас контекст. Толкова жадуваме внимание, че подобно на детските си години сме готови да го получим и с цената на нараняването. Разликата с детските години обаче е в това, че като деца най-много да ни смъмрят мама и тати или пък да ни нашляпкат. Сега, в зрялата възраст, заплащаме за вниманието значително по-скъпо. Плащаме с финансови средства, с разбито сърце, с неоправдани надежди.
Както казах, заучили сме модела още като деца и сега не можем да се откъснем от него. Вече не искаме играчка, искаме точно този мъж/жена/и двете. Искаме го сега, защото усещаме, че ще ни нарани. Защо ли? Защото всичко, което сме получили като деца, всяка капка внимание е платена с определена цена. Мама ни е обяснила колко много прави за нас, каква жертва е направила, за да ни обърне внимание, или пък ще си играем ако сме послушни, изчистим стаята си, изядем неприятната нам храна..."Нищо в този свят не е безплатно". А каква по-добра цена за близостта от скъпото нам (сърце, портфейл, и двете). С радост си я плащаме, така се прави, така са ни учили. За всичко на тази земя се плаща. Никоя няма да ни обича ако не сме му полезни, за да получим трябва да дадем.
Както казах, заучили сме модела още като деца и сега не можем да се откъснем от него. Вече не искаме играчка, искаме точно този мъж/жена/и двете. Искаме го сега, защото усещаме, че ще ни нарани. Защо ли? Защото всичко, което сме получили като деца, всяка капка внимание е платена с определена цена. Мама ни е обяснила колко много прави за нас, каква жертва е направила, за да ни обърне внимание, или пък ще си играем ако сме послушни, изчистим стаята си, изядем неприятната нам храна..."Нищо в този свят не е безплатно". А каква по-добра цена за близостта от скъпото нам (сърце, портфейл, и двете). С радост си я плащаме, така се прави, така са ни учили. За всичко на тази земя се плаща. Никоя няма да ни обича ако не сме му полезни, за да получим трябва да дадем.
Ще те обичам ако... Дори не мога да си представя да ме обичат ако не съм полезна, обгриждаваща, на среща, незаменима. А не винаги съм такава. И най-вече не се смятам за незаменима. А как тогава да вярвам, че имам право да бъда обичана?
