Донеси ми пролетта, кокиче

Донеси ми пролетта, кокиче,

че студът тежи във зимна самота

Таз зима  дълга, изнурена в ъгъла наднича

И реди си нейните, премъдрите слова

Донеси ми радостта, кокиче

Младежката, неосъзната радост донеси

Без мисъл и без страх за дните бъдещи, кокиче

Без нужда от надежда, вяра сляпа и мечти

Изгони мраза, страха, кокиче

Доведи си дружка – любовта

Донеси ми вяра дните идни, пролетно мъниче

За да знам, че с теб ще дойде и промяната

Пътят към мен

Пътят към мен

Трънлив е

надупчен от страховете ми

с бабуни, старите ми товари

Отстрани надвиснали

сухите клони на спомените ми

и калните локви от сълзите ми

Не го познаваш това място

В началото си каза, туй пътечка в парка е

А зад завоя джунглата те изненада

Носиш ли мачете в сърцето си?

Или воден от желанията си ще ме извървиш?

Дълъг път те чака

Вземи си вода, храна, провизии,
желание, надежда, страст, любов
Вземи себе си.

Не те плаша

Искам те!