понеделник, 14 март 2011 г.

Честит ми Първи рожден ден

От няколко дни живеех с мисълта, че някъде по това време миналата година реших да си направя блог. Е, проверих, днес е да знаете ;). Реших го, защото сайтът, в който обичах да публикувам стиховете си не е така отворен за "творби" различни от поезия колкото на мен ми се искаше. Реших го толкова на шега, че ако някой тогава ми беше казал, че днес, година по-късно, блоговете ще са два, че аз ще рисувам и ще тъжа когато нямам време или от липса на време нямам муза да попълвам блоговете си, тогава щях да му се изсмея. Естествено, година по-късно, все още не мога и да си помисля да се сравня с тези, чиито блогове ме впечатляват и чета в свободното си време. Даже не мисля, че е удачно и да се причислявам към обществото на блогърите в България. Факт е обаче, че да имам свой собствен блог ми доставя несравнимо удоволствие и аз съм изключително горда от себе си първо, заради своето постоянство и второ, защото управлението на блога, дизайна, запълването му, всичко около този проект ми носи страхотно удоволствие и ме забавлява, а моята мечта (без да искам първоначално вместо мечта бях написала мечКа хихи) е да следвам поривите си и да реализирам желанията и мечтите си.
Тук искам да добавя и още нещо, което осъзнах по случай първият рожден ден на този блог. Първата му година напомняше първата година на всяко човешко същество. Роди се с гръм и трясък и точно като моя рожба бе изтъкан от всичко което съм, виждам и чувствам.  В момента, в който излезе от мен обаче сякаш започна да води свой собствен живот и провокациите към мен заваляха. Веднъж ми казаха, че блогът е моят Farmvillе, защото да направя дизайна и оформлението не веднъж ми е отнемало дни, без значение дали защото не мога да реша как искам да изглежда или защото ми е трудно да сътворя, това което се върти из главата ми. Сякаш винаги когато имам ясна идея в главата си усещам техническите ограничения около мен. Благодарение на този блог се научих и да редактирам html, но това са теми на други разкази. Той ме запозна и със нови хора (образно казано). Интересното е, че след като започнах да списвам свой собствен блог аз всъщност започнах да се интересувам какво другите хора (блогъри) правят със своите блогове. Тогава и открих блоговете, на които днес толкова се възхищавам.
И ето как с времето и пространството тази моя рожбичка се развиваше и обогатяваше, прохождаше, поклащваше се леко, понякога казваше тук таме по дума, понякога дълго и силно говореше. Мисля, че днес доста добре стои и даже върви. Говори, даже тук таме се и чува :). Обогати се до там, че да й направя другарче.
Идеята е обаче, че като всеки родител аз много се гордея с тази си рожба и колкото да метафоризирам осъзнавам всяка промяна тук не е продиктувана само от моят вътрешен свят, мозък и пръсти, а от много повече и външни фактори.
И така, обявявам първият рожден ден на блогчето "Жанини вълнения" и се надявам то да има още много такива. Пожелавам му също така авторката му да има редовна муза да го запълва с нови публикации и всички те да са качествени, за да могат само да го красят.
И въобще, честит ти рожден ден, блогче
и на тебе, Зори, честит рожден ден :)))

Усмивки :)

сряда, 9 март 2011 г.

Съм

Аз съм всичко
защото всичко мога
мечтая
и всичко искам да съм

Но пък съм нищо
Защото празна се родих
И все се уча
И още искам всичко да съм

Какво съм?
При все, че днес съм тази
А утре друга ще съм

Какво съм?
За теб какво съм, драги?
за мен, аз загадка все съм