Миризмата на дъжд открадна дъха ми
Влезе в мрачния офис
отне вниманието ми
върна усмивката ми
и си замина с лятната мараня
Август е тежък, тъжен
нажежен от слънце и емоции
И само някой облак от време на време
ми напомня, че съм жива
Мисля си,
ако остана достатъчно дълго под дъжда
няма да си личи, че плача, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар