Мълчим,
Запушили усти със
страхове
Моите – заседнали в
гърлото
Не мога да ги преглътна
Душат ме и се давя без да
ме боли гърлото
Гледаш ме,
Дори не знам какво мислиш
Мълчиш, а аз съм слаба в
отгатването
Страховете ми правят
мълчанието ти
по-обидно отколкото
другите го виждат
Обръщам ти гръб,
Само така мога да се
затворя в себе си
Да се срещна със
страховете си
Каквато и да е битката с
тях
Ще е по-добре от това да те гадая
Няма коментари:
Публикуване на коментар