Душа огромна във теловни рамки,
показва се и после пак страхливо в ъгъла се сви.
подтиснатите чувства ни оставят бездиханни,
а в мъката, екстаза музата не спи
Душата си изливаш ти на лист хартия,
и скриваш го под ежедневие и сивота.
Във кръг от приближени хора се разкриваш,
показваш колко ярък е за теб света.
И няма слаби думи щом сърцето шепне,
и няма лош поет, нали?
В душата музика отеква,
щом чувствената струна затрепти.
20/12/2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар