сряда, 8 декември 2010 г.

Из "мемоарите на безсънието"

Сънят химера е във нощното пространство,

със сенките на миналото обгърната съм в непрогледната тъма
мечти за дни блестящи, идващи, но вероятно
съдбата знае си какво скроила е за моята душа

Цигарен дим извива се над празно рамо
и дъх на демон виждам в синята сърцевина
и нищо поучително, повярвайте, там няма
а само студ и празнота

Ръце обгръщат тяло, но без нежност
гальовно те докосват само чуждите тела
принудени са от природата коварна
едни със други да живеят, но без капка топлина

17/01/2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар