сряда, 8 декември 2010 г.

В ехото на сутринта

какво си ти за мен?!

пустиня от безкрайност, омайна долина, цветя и злато
емоции изпепеляващи и кофа с ледена вода

какво си ти за мен?!
безкраен миг на нежност, листо от цвете най-ухайно
усещам те кат себе си, а тъй далече си от моята душа

във нашето пространство бях и там желая да остана
откривам аз душата ти на лунна светлина
стена висока по между ни май застана
прескачам я, а теб дали ще видя аз от другата страна

стражари и апаши станахме без умисъл, без воля
емоциите завладяха ни в нощта
и ний различни вече сме, но аз те моля
бъди до мен, във мен, не мога да те пусна аз сега

18/01/2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар