Банско, Пирин, ...

Това бе едно от пътешествията, при които пътят до крайната дестинация зае най-малко място в съзнанието и сърцето ми. Добре обиграният график: полунощ Бургас -> на разсъмване София -> едно кафе време Следваща дестинация (в случая Банско) този път не ми направи почти никакво впечатление. Това може би е и добре защото доста често впечатленията ми от транспортните компании са лоши и имам много да говоря по темата "Ето защо ний нивгаш няма се оправим".

Всъщност аз пак имам материал по тази тема, но ще се постарая максимално да го намаля, защото като тегля чертата екскурзията до Банско бе мноооооооооооооооооооого хубава.

А и нали искам да съм позитивна ;)

И така...пристигаме в Банско някъде по обяд и поемаме към сладкото хотелче, в което имаме резервация. Хотелът се казва Кралев двор и го препоръчвам с всичките си ръце и крака. Обстановката е много приятна, отношението на собствениците също и най-важното за всеки зимен хотел - беше топло. Макар те да сметнаха, че ние сме едни доста зиморничави гостенки аз бях впечатлена колко беше топло дори и при неработещо парно. Та ако ви се отсяда в Банско там да отидете.

След освежаващите процедури поемаме на разходка из градчето. Тук е момента да ви спомена, че ако не сте от типа туристи "Хапка, пийка, а може би и ски" много странно ще ви гледат. В този град отдавна са забравили, че са дали живот на Никола Вапцаров, на Паисий Хилендарски, на Неофит Рилски. Виж, ако си търсите инфо на коя механа да похапнете, кое е най-доброто барбекю или най-атрактивната таверна - всеки ще ви упъти, всеки ще ви предложи мястото с главно М. Дори и в информационният туристически център не можаха да ни дадат кой знае каква информация по въпроса "Какво да видим в Банско освен механите". Този град отдавна е забравил своята предистория и днес е главно ски+манджа.

Ние пък на пук на всичко и всички решихме да видим именно историческите забележителности на града и честно казано останахме много доволни от това което ни предложи той. Даже ни остана това онова за разглеждане да си имаме за следващият път когато посетим Банско.

Тук пак се сещам за обяснението на дамата от туристическият информационен център:

- Значи тук е търговската улица (показвайки с химикал на картата), сега тук има много приятни заведения за хранене

- Ама ние не се интересуваме от тях - прекъсваме я за пореден път - А можете ли да ни кажете дали лифта работи, а там какво има да се види в планината?

 - Ами той още не работи. Нали разбирате времето лошо, мъгла и прочие, отложиха откриването на сезона за 11 декември. Сега се сещам че ето тук точно след края на града и в началото на планината има едно ресторантче, в което можете да похапнете. Аз честно казано никога не съм го посещавала ама знам, че има.

Ето тук вече се уморихме да повтаряме, че не сме дошли на Шкембемейкинг, а желаем да се разходим да видим историята и природата на района.

И така поблагодарихме, взехме картата и тръгнахме сами да откриваме своят град. Все пак съм длъжна да похваля жената, бе учтива, млада и приветлива (а аз от опит знам че в държавна институция рядко се намират такива хора без значение колко учтива и възпитана съм аз).

Длъжна съм и да похваля, тези които са правили експозицията в къщата на Никола Вапцаров. Още едно доказателство, че креативните хора си личат и при липса на пари. Едва ли не 50 снимки всичко на всичко имат тия хора, но толкова ефектно и качествено е представено всичко, че човек усеща цялата аура на мястото и си тръгва наистина опознал Никола Вапцаров.
Още потръпвам от спомена за мястото!

После следва църквата Св. Троица и къщата на Неофит Рилски - впечатляваща личност!!! Ако имате възможността посетете ги, баш на главната улица са, дори и да не сте много по разходките все ще ви се изпречат на пътя ;)

Така и деня някак свърши, ние се поуморихме, а стана и време и ние като нормалните хора да поседнем в механа и да вечеряме. Тук е момента да споделя едно свое наблюдение - ако сте две момичета подгответе се за презрението на всеки сервитьор в кръчмите. Те много добре знаят, че не ядете много, а тяхната усмивка и любезност се предизвикват само чрез поръчване на средно голямо прасе и поне три кила вино. Подозирам че ако бяхме от кифлите които като магнити привличат чичковци може би щяха да са по-учтиви, но и това не сме. Наложи се да ни обслужат макар и с голямо нежелание. Все пак попаднахме на заведение с много добро меню, цените няма да ги коментирам именно поради уверението на персонала, че след ден два (а това се случи преди пет) ще вдигнат цените, защото се влиза в сезон. За мен бе важно, че всичко бе приготвено бързо и качествено и с фантазия, което е доста рядко срещано особено в курортите.

Ден втори

Като нямате лифт ние пък имаме крака :)

Поемаме нагоре към Пирин планина. Подминаваме всички заведенийца, после и хотелите. Тъжно му става на човек как е изсечена гората, за да се построят десетки апартхотели. Но нали леб требе се яде. Мноо скъп тоз леб бре, бих казала аз.
И поемаме по нанагорнището. А там, там ни чака природата, гората, реките, чистият въздух и красотата. С изкачването си нагоре човек чак не усеща как го обгръща гората, която става все по-плътна и по-гъста. Толкова е нежна в настъплението си, така не досажда, а радва със своето присъствие.
Красотата на Планина!
Съвкупност от иглолистни дървета, обли камъни обрасли с мъхове, буйни реки стичащи се по клоните и остри върхове. Мрамор и Гранит живеят в мир и спокойствие с Байкушевата мура и Белия бор. И не само с тях. Мирът е навсякъде. По който и път да поемеш чуваш шумоленето на водата и усещаш дъха на мократа от вчерашният дъжд гора. Поемаме по синята пътека водеща към хижа Бъндерица. Знаем, че няма да стигнем там защото табелите предупреждават - 03ч и 30 мин до хижа Бъндерица, а ние не вървим бързо! Толкова много има за снимане, на всяка крачка виждаш нещо което те запленява с красотата си и просто искаш да снимаш. То и резултата се видя де - общо 450 снимки по-голямата част, от които на гора и иглолистни дървета. На драгия зрител+читател сигурно ще му станат скучни, на мен ми навяват спомени за страхотната разходка.

И точно когато се чудех дали скоро ще ми писне гората, аз я открих. Демянишка река - буйна, красива, необуздана, олицетворението на истинската река. Стоиш на брега й и се чудиш накъде да се завъртиш от щастието и страхопочитанието, което те обзема. Всеки път когато се сетя за нея оставам без дъх от усещането са сила и мощ, което ми създаде тази река.

Стоя и се взирам в буйната река, в такива моменти разбирам удавниците. Водата има такава притегателна сила. Ако човек стои и се взира в нея

достатъчно време се влюбва в тази мощ. Усеща как все повече и повече иска да се докосне до мощта, да й се отдаде, да докосне водата. Жива съм, но още без дъх. Повече бързах да пиша за реката отколкото да разкажа за цялата екскурзия до Банско. Едвам се отделям от брега и продължавам нагоре (по синята туристическа пътека). Ох много е красиво! Какво да ви го описвам, мога само да ви помоля да отидете там и да се разходите из природата (но наистина, моля, пазете я! Че мноо боклуци вееееееееееее). Мога и да се помоля един ден да имам времето през лятото да отида там, за да се насладя на природата тогава.

Реката и пътят сякаш ваят спирала тип ДНК, толкова много пъти се преплетоха за няколкото километра, които извървяхме и всеки път тази река ме оставяше без дъх.

Път, камениста пътечка, пък, река, малко речен водопой (толкова е бистра водата), мост, път, гора, величествени дървета, път.

Установяваме, че сме вървели един час и сме снимали два часа, защото указателната табела ни уверява, че още два часа и половина ще ни се наложи да вървим ако желаем да стигнем до хижа Бъндерица, а ние вече три часа се наслаждаваме на Пирин планина.

С неохота тръгваме на обратно, все пак не ни се замръква във величествената планина. Осъзнавам, че донякъде е добре, че хората идват в Банско главно заради ските, йеденето и пийенето. Почти не виждам боклуци из гората. Естествено присъстват, бодат ми очите постоянно. Имам чувството, че дядо Господ е вградил радарче за боклуци в мен. И все пак са доста по-малко от всяка защитена местност по черноморието например (за справка посетете Аркутино, ще се хванете за главата). Именно по пътят надолу усещаме как гората се разрежда, виждаме как все повече светлина има между дърветата. Опа покривче на апартхотелченце тук, опа балконче на спорт, релакс, спа енд ски хотел там. Мдааааааа доста гора е изсечена. А когато се връщаш от разходка в Пирин гледката на хотелите заместили величествените дървета боли.

 Боли ни и от отношението на персонала в онзи ресторант, който вчера ни препоръчаха в туристическия информационен център. Казвам ви бре хора, казвам ви, влизате и гръмко заявявате че искате едно прасе и три оки вино и така ще ви се усмихнат.  Аз обаче отказвам да бъда жертва на комерсиализацията и комплексите на някакъв сервитьор и му заявявам, че не желая да стоя в това заведение, в което обслужването е под всякаква критика. Кучка ли съм? Може би да. Придирчива ли съм? Не би следвало да бъда определена като такава. Би следвало в един град, който се уповава на туризма хората в сферата на услугите да са толкова учтиви и гостоприемни, че ти да пожелаеш да се връщаш и връщаш в техните заведения. Противно на тези очаквания обаче персонала в този курорт идея си няма как да обслужва и да си изкара бакшишите и е направо бесен ако не ги получи. Спирам с разсъжденията до тук. Мога само да препоръчам на "сервитьорите" и въобще на "обслужващият" персонал да посети Мелник и да вземе да пооткрадне това онова от хората там.

И поемаме към града.
Аз съм бясна, че някакво сервитьорче е успяло да опропасти душевният ми оргазъм от планината и се мъча да го забравя и да мисля за Демянишка река.
Гледката на веселите скиорски и сноубордистки статуи на Ares ski bar "Happy end" сякаш успяха да поразведрят обстановката (някой с много добро чувство за хумор е мислил визията, името и прочие на това заведение). Обещавам си някой друг път да посетя заведението. Определено трябва да възнаградим труда на тези хора :)
Нека възнаградим всяко добро и позитивно нещо :)

Вечерта завършва в друга приятна атмосфера. Или по ресторантите не

са така придирчиви колко прасешко ще изядеш или в ресторант Виктория наистина обслужването е на висота. Факт е обаче, че

атмосферата и храната в този ресторант са наистина страхотни. Толкова страхотни че решаваме там да си пием и сутрешното кафе (само за справка разстоянието между нашият хотел и заведението е поне 15 минути бърз ход по нанагорнище).

Тук се сетих още един интересен факт за града. За да работиш в Банско трябва да знаеш гръцки. В един момент имах чувството, че ние сме единствените българи измежду туристите там. Кажеш ли "Не", може и да го приемат положително ;)

Ден трети

Изненади!

Обещахме да пием кафе в ресторант Виктория, а ние си държим на обещанията.
Дъжд ли? Че какво от това.
А всъщност, по-странно сякаш не са ни гледали. Дори и нежеланието ни да не ставаме от механите не можа толкова да учуди жителите на Банско колкото желанието ни да се разходим из дъждовният град и да изминем всичкото това разстояние, за да пием кафе.

Тук няма нужда и да обяснявам, че останахме доволни и прочие и прочие и прочие.

Мисля че основната причина да изберем мястото за кафе е била, за да видим че лифта вече работи (а дали дамата от информационният туристически център знаеше това?!). А как да пропуснеш да се качиш на лифта при условие че днес е последният ти ден. Как да избереш топлият уют на хотела или пък механата при условие, че цяла планина те очаква и е готова да ти се разкрие? Колко често ти се случва, човече, да си над дърветата, да си по-високо от вековните иглолистни гиганти, които от земята ти е трудно да заснемеш, защото кадъра ти не е достатъчно дълъг?

Ами не знам за вас, ние се качихме. Кучи студ беше но пък наистина се забавлявахме и наслаждавахме. Да знаете, ако много и интензивно дишате в кабинков лифт много трудно се правят снимки от него ;). Е естествено и капките от външната страна много помогнаха, но за това пък грам не можехме да помогнем.

Пирин планина ни посрещна отново красива, гостоприемна и този път доста по-студена. Естествено като всяка част от природата тя бе така благородна да спре дъжда, за да се насладим на Бъндеришка поляна. Ние пък от своя страна бяхме достатъчно несъобразителни, за да сме крайно неподходящо облечени и да се тресем от студ през цялото време. За съжаление в тази част на сезона на Бъндеришка поляна основно можеше да се види кал и хора гласящи предстоящият ски сезон, та човек трудно можеше да се поразходи на спокойствие от гредите и строителните отпадъци наоколо.

Все пак останали доволни се покачихме на лифта и поехме обратно. Ярко си спомням колко бях щастлива, че лифта отвори.

Спомням си също и как през цялата тази почивка вселената изпълняваше всяко наше желание. Първо тръгвайки знаехме, че го дават доста валежно през тези три дни. Помолихме Вселената за сушинка и получихме своят излет сред природата със слънце и безоблачно небе. Получили своята сушина помолихме да се качим и по-нагоре с кабинковият лифт и ето, че той проработи като даже ни удостои и с кратко спиране на дъжда горе.

Гледайки всички тези дарове на Вселената просто незнам какво друго да кажа освен Благодаря.

Вечерта ни завършва с гореща сауна и наслаждаване на обстановката в хотелската ни стая. В този момент разбирам защо всички хотели в Банско имат поне сауна. Няма по-добър завършек на студения ден от горещата сауна!

Ден четири

The тръгване

Да знаете от мен - не се оповавайте на такситата в Банско.

Първо - возят на поне 2,50 лв/км (до тук бих го преглътнала, все пак е курорт)

Второ - изключително ненадеждни и некоректни хора.

Значи обаждаме се на таксиметровата компания в 06:50ч и 20 минути по-късно такси все още няма. След повторно обаждане разбираме, че "нашият" шифьор е спрян от полицаите. Ама не можем ли да го почакаме. Уффффф че сме смотани `начи, що бързаме толкоз. Пращат ни друга кола. Късно е вече, часа е 07:18 и ние естествено изпускаме автобуса си. Плащаме 5 лв., за да чакаме час и кусур на студената автогара (жииистоку)!

По-късно си зададох въпроса какво щеше да се случи ако гонехме автобус, за който сме си купили вече билет. Дали тогава поне някой от тази таксиметрова компания би имал доблестта да догони автобуса, или пък да ни компенсира, че заради тяхната некоректност сме увехнали с по 14 лв? Или пък дори би казал, вижте какво ние провалихме плановете ви за деня ще ви возим безплатно (хахаха, тук и аз даже си се изсмях сама на себе си). Ох, не желая да се замислям още повече, не желая защото пак ще започна с тирадата "Ето защо ние никога не можем да се оправим". Само ще кажа, че благодарение на невероятната таксиметрова компания пътуването ни излезе по-скъпо, пристигнахме в Бургас с поне 2 часа закъснение и се наложи да се моткаме из трамваите в София, защото автобуса който хванахме спираше на автогара Запад.

Пожелах на господина (който ако не бях включила бутона "При спешна нужда от позитивизъм натисни тук" бих казала, че е провалил денят ми) да се научи да обслужва клиентите си подобаващо, да ги уважава и да е точен и коректен. Сигурна съм, че обучението ще е достатъчно трудно за безочлив бакшиш като него така че смятам че това е достатъчно силно наказание.

Тук спирам защото пак ще се ядосам. За финал на спомена ми от Банско обаче искам да ви покажа изгрева над Пирин. Долу ни засипа дъжд, но явно горе бе трупал сняг.

Ще кажа само, че след беса от бакшиша дойде чувството на възхита от природата, а сърцето ми отрони една сълза за Банско и Пирин, в които обещавам да се върна.

Ииииииииииии Край!