И няма светлина във края на тунела
нощта безкрайна е със свойта пустота
сълзите ми с реките други ще се слеят
в море ще се превърнат те заливайки света.
Надеждата изчезна безвъзвратно
усмивката я няма веч на моята уста
не знам дали ще върне се обратно
усещането дет` граничи с красота.
И само болката остана
след мигове на щастие и суетня
в единият във светлина обляна
от следващият аз завинаги ще съм сама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар