И когато мен ме няма,
не идвайте трупа ми да цените,
да взирате се в кожата ми мъртва, посивяла,
във устните ми бледи под червило скрити.
Когато мен ме няма,
трупа ми в пламъци обвийте,
така ковчегът ще е пламенна забава
а гробът мой - полета със цветя покрити.
Когато веч ме няма,
тоз, който ме обича, нек не идва,
помнете ме във смях обляна,
живота пиех до насита.
И ето мене веч ме няма,
усмивките си злобни в кърпички не крийте,
не стойте до трупа ми, а живейте - не остана,
приятели, обичам ви, за мене по едно изпийте!
08/07/2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар