Добро утро слънчица :)
Сънени сме нали, оо не мислете че и аз не съм сънена. Именно желанието ми за сън ме провокира да напиша това. Като пресен почитател на блога "Васи ли?!" и последовател на многото истини, които казва това момиче реших и аз да пиша всеки ден (или поне да се помъча де) и тъй като отново връщам музата си след летният сезон, който за другите може да е море, къмпинг Смокиня/Градина...., лежерност, флирт, тен и т.н. и т.н. за мен беше бач на морето, много работни часове, малко плаж и никакво лично време. А така ми липсваше писането, 
изразяването на себе си. Не съм кой знае какво, ся колкото и да ми се иска няма да променя света или сякаш ми е късно. Тук малко бел. авт. - Моя преподавателка по неорганична химия навремето ни обясняваше, че рано рано трябва да направим нещо със живота си, защото еди си кой си (името му беше нещо с А) на 28 вече бил направил най-важните открития и прочие, а аз както повечето от вас знаят ги прехвърлих тези годинки. Така че следвайки 
инструкциите на проф. Узунова, нищо няма променя в този свят. Та променяйки или не светът така да ми се пише. Имам нужда да говоря. Усещам как кръгът ми с приятели е доста тесен. Не че са малко, просто са далече, а аз съм жена - имаме повече центрове на говор, нали помните?! И имам нужда да говоря и си признавам, че обичам да пиша. И днес, драги мои, ще пиша за сънеността и това колко ми се спи. Всъщност мисля да пиша за това как се събуждаме. За една топла целувка за добро утро (вие си преценете дали целувката ще е от любимия или от чашата топло кафе), за слънчевите лъчи които докосват кожата ви, дразнят сетивата ви и колкото и сърдито да се тикате в завивките не можете да не реагирате на веселата слънчева светлина. Ето за това сладко събуждане ми се мисли. А каква е истината ли, истината е че станах още преди изгрев слънце и ме събуди алармата на телефона, но пък си мечтая, мечтая си за сладката целувка на топлото пролетно или лятно слънце, която да ме събуди и игриво да ме подкани навън където ще ме задържи за дъъъъъъъъълго, защото
кой му се прибира вкъщи в това хубаво и топло време (каза тя на 20 октомври, днес не вали ама и температурите не са високи, ама ко ти пука, мечтаем за лятото сега ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар