За тайванките, сватбите, любовта, самотата и други такива дизастъри

Тази сутрин открих интересна новина в сайтът www.vesti.bg, а именно "Тайванка се омъжи за ... себе си" и тъй като това така да се каже развълнува душата ми, ми се прииска да поразсъждавам по темата.

Толкова ли умираме да се оженим, стигна ли до там желанието ни за сватба, че да я имаме на всяка цена, без значение имаме ли жених или не?

Съгласна съм с идеята при липса на постоянен партньор в живота и силно желание за бебе жената просто да си роди такова и да си го гледа. Няма и как да не подпрепям самостоятелността на жените, все пак живея без мъж до себе си, издържам се и управлявам живота си. В същото време не отричам двойките и не съм спряла да търся своят партньор. Питам се обаче не е ли малко прекалено да си правим сватби самички без да има човек до нас. На мен това ми прилича на сватбеният еквивалент на вибратор. Има нещо, което прилича на пенис, то върши някаква работа, но не е истинско и определено му липсват някои характеристики (физически и духовни) и така дааааааа правила си секс, може би си стигнала до оргазъм, но си знаеш че не си правила секс с мъж и някак си празнотата не е запълнена.

Много ми хареса и изказът "С това жената, която вече не е сама със себе си, иска да даде пример на всички необвързани 30-годишни дами, че не е задължително да срещнат принца на бял кон, че да са щастливи". Първо, да, не е сама със себе си, въобще не е сама със себе си, тя е She, herself and she, бая са определено. И ето как тя и пръстенът й вече са двойка. И второ, откога щастието идва само със сватбата. Защо трябва дамите да са щастливи само когато се оженят за своят принц на бял кон? Може би ако не живеем вкопчени в тази мисъл няма толкова да ни липсва съпругът и може би ще искаме приятел, любовник, здрава ръка и стабилна опора, спътник и прочие и тогава няма да се впускаме в безсмислени начинания само и само да се оженим. (и някви хора на хиляди километри от нас да ни пишат по блоговете си в понеделник сутрин ;))

Дамата даже е направила фейсбук група, за да "която да окуражи дамите да си доставят подобен миг удоволствие като нея.", то верно че и аз имах идея да си сложа на статута във ФБ че съм във връзка с "Живота" (не ми даде), даже ми беше дошло на идея да създам профил Life и така да осъществя идеята си. Е, нека не звуча като "аз съм с нормален разум, а госпожата (щото тя нали е госпожа) върху чиято постъпка разсъждавам не е" всички имаме своите моменти в които се чувстваме по-луди и от лудият шапкар, нооооооооооооо.....

Ще спра с разсъжденията си, оставам на вас да споделите мнението си относно постъпката на дамата аз казах своето ;)

И дежурният поздрав по случаят: