Да преброим стоката (Димитровден е)

Днес е Димитров ден, денят в който лятото свършва, започва зимата. Като бях малка някой ми каза, че на Димитровден хората си прибират овцете от овчарите, които са ги водили на паша цяло лято. И така пилците се броят на есен, добитъкът се прибира на Димитровден, започваме да чакаме и първият сняг.
Днес се замислих, аз какво бих преброила днес? С какво ще запомня своето лято? Като тегля димитровденският калем какво остава след него. То е ясно че говеда няма да получа, пък и то аз малко говедо ли съм (особено по рождение). Няма да получа защото не съм дала, не ми и трябват, скотовъдството и земеделието не са моята стихия така да се каже. Въпросът е какво ми остава след това лято. Беше толкова тежко, че си мислех че ще усетя облекчение след краят му. Тежко и дълго, започна още март месец, да не кажа февруари. Ние, хората работещи в сферата на туризма, определяме лятото не според температурните промени в природата, а според сезона - кога започват резервациите за следващият сезон, кога отваря хотела и прочие. И аз дори и в личен аспект вече така определям лятото. Естествено не започвам с ходенето на плаж още в началото на март, но това е едно от нещата от които се отказваме когато започнем работа в бранша. Отказваме се и от личното време ама това са още по други теми на разговор. И така дълго и тежко лято, толкова тежко че чак не усетих кога станах леля за втори път, отбелязах годишнина от смъртта на баща си, посетих една доста добра вечер на "Spirit of Bourgas" и друга също добра такава на "Аполония" (баш в хронологичен ред изброено)... и майййй това е. Може би трябва да помисля какво дадох около гергьовден и какво следва да си получа сега. Дадох личното си време, сънят, спокойствието, дадох радостта от ежедневието. Сега получавам само малко повече лично време (спрямо вчера), но в намален обем спрямо това което предадох пролетта. Другото явно сама трябва да си го направя. Моята стока не се умножава, даже намалява, придобивките сами си ги правя. Сънят, спокойствието, радостта явно по-късно ще се появят, те се затриват лятото и после започват да се възраждат, но не по Димитровден, а по Коледа нейде.

Това е моята димитровденска равносметка, а вие какво преброихте днес?

П.п. знаете ли, приятели, след края на този ден и няколко разговора установих едно нещо - аз нямам за какво да се оплаквам. И бога ми, оооооооооооо нямам за какво да се оплаквам, нямам и желание да се оплаквам, даже нямам и право да се оплаквам. Не ще се сравнявам с другите, защото както може човек да се сравни с някой по-зле от него, то би следвало да се сравни и с някой по-добре от него. Мисълта ми е че си ударих едно конско сама на себе си на тема "как подяволите си позволяваш да се оплакваш, че няма от какво да се похвалиш", защото като изключим едно от гореизброените събития всички останали бяха невероятно хубави и повярвайте ми изключително незабравими за мен. Може би трябваше да ги презентирам с добрият тон, с веселата и приповдигната интонация, но не го направих. Не желая и да редактирам напълно написаното по-горе защото това би означавало да я пренапиша, а незнам как, знам че всъщност аз съм много по-щастлива от живота си от повечето хора. Имам желание да говоря за положителни неща и да се фокусирам върху тях, обичам да помня доброто и да говоря за него и тъжа когато всички останали постоянно говорят за тъжни неща. И именно тази тенденция, която забелязвам в обществото, в хората около мен, а именно да се говори само за негативни неща и нормалният разговор между хората да е съвкупност от оплаквания ме накара да осъзная, че аз обичам да говоря за положителни неща, че обичам хубавите вести и хубавата страна на живота. И искам да заявя най-откровено че мисля да продължавам да го правя напук на всички останали и се моля много други същества да застанат до мен, за да увеличим доброто и положителното в този живот.

И все пак, какво преброихте вие днес?

Обичам ви!