ХУБАВИ ВЕСТИ

Ха, добър ден!

Ама какъв прекрасен ден, нали?! Е, верно че сутринта едвам отворих очи, но какво пък, те за това са сутрините.
"И да завиждаме на безработните, и за завиждане на безработните." (вътрешният ми глас е това, много е нагъл и подигравателен)
Мдаа, парят очички, после прозявка, после дилемата: Кое от следните две събужда по-добре - шепа студена вода върху лицето или чаша горещо кафе върху корема :)?! Избирам първото, най-вече защото сега няма време да приготвям кафе, а и дефламола свърши след предходните победи на втората опция.
Тук ще спра с подробните обяснения относно графикът на сутринта и действията на личността по събуждане и тоалет. Ще спра и защото искам да избягам от така обичания от българите стереотип - да обясним всички физиологични нужди действия и даже да ги покажем наяве ако може на байрак с вграден високоговорител.
Всъщност идеята да напиша цялото това нещо ми дойде от поредният ми опит да прочета малко новини. Доскоро се придържах стриктно към следната линия на поведение "Без новини - без депресия". Да, ама се стигна до нов етап в личностното ми развитие, а именно - пълно информационно затъмнение. Живот без каквото и да е участие в обществото, без каквото и да е отношение към събитията, които се случват, абе въобще все по-често се чувах как казвам: "Ами незнам, честно казано нямам мнение по въпроса". Тогава се замислих, ами защо казвам, че съм българка, защо казвам че живея в България, след като аз само съм стъпила върху българската земя. На нея ям, спя,....,купувам си прах за пране (както се казва във филма "Хиндемит"). Но не е ли това криворазбран живот, криворазбрана принадлежност към държава и общество. Идеята е не само да присъстваме върху земята, да владеем даден недвижим имот находящ се на определена територия. Идеята е че ние сме част от дадено общество и колкото и да не ни харесва (или пък напротив)ние сме възприели манталитета и устоите на обществото и трябва да участваме в него.
И така разсъждавайки по този начин аз реших, ще чета новините във вестниците или в новинарските сайтове. Така (уж) ще спестя всички манипулативни прийоми на днешната телевизионна журналистика и желанието на този или онзи да ми казва как да мисля по даден обществен въпрос. И днес правя същото, отварям новинарският сайт, и ето, отново - убийства, грабежи, катастрофи, смърт, сълзи, сополи, кал..................................................................................................
И после защо хората били негативни. Ами кой ги учи да са позитивни, кой им показва красивата страна на живота. Ние имаме очи за позитивното и красивото, но имаме и очи за отрицателното и грозното. И ако родителите на едно дете му навират в лицето само отрицателното то загубва своето виждане за красота и доброта. И когато отвориш вестника или включиш телевизора и нищо положително не виждаш как ще разбереш в своето забързано ежедневие, че някъде по света има красота и доброта? Как ще видиш всичко хубаво когато от работа не ти остава време за нищо друго освен да се прибереш вкъщи изтощен? И защо хората казват: "Уф че е гадно времето днес!". А защо никой не каза:
"Днес слънцето влезе в ролята на срамежлива госпожица, осъзнала че красивата й яркожълта рокля свети и разкрива всичките й прелести. Верните приятели, облаците, веднага се притекоха на помощ на срамежливото слънце, покривайки го от похотливите (незащитени от очила) очи на хората ходещи под слънцето. Ето защо денят ще се води облачен, но не забравяйте, това е един от най-добрите естествени паравани за фотография и на тази светлина се правят страхотни снимки и също че...колкото повече облаци, толкова по-красиви залези ;)".
Ами ето, аз го казах! И пиша това с надеждата че добрите новини за деня винаги ще са повече от лошите. Пиша това, защото искам да има повече позитивизъм отколкото негативизъм. За да кажа, че това да си настроен положително не те прави мечтател или извън реалността. Човек може да е реалист и да намира доброто около себе си.
Да, има катастрофи и да хора загиват по пътищата, загиват направо под път и над път. Но знаете ли, ежедневно е раждат хора, раждат се под път и над път, в болници и извън тях. И тези малки хора, тези сладки бебоци са повече от тези които са загинали (доказва го прирастът на планетата).
И има бедност, но има и богатство, и съпричастност има. И даже няма нужда да си богат, за да си съпричастен. Срамно ли е да дам за пример себе си? Ами да, не съм богата, но искам да помагам, и го правя в много случаи, и си пожелавам и тепърва да го правя и все по-често да го правя. Не съм вятърничава, знам че винаги ще има бедност, но ми се иска до Бедността винаги да върви Съпричастността, добрата човешка ръка.
И много кал и мизерия има по света. Но има и красота, има природа която спира дъхът ти, има (не)земна красота, която не мога да опиша, която и фотоапаратът ми дори да заснеме няма да покаже как сърцето ми прескача удари препускайки от щастие.

Сега си мечтая, мечтая да направя вестник и той да се казва "Хубави вести" и когато читателите затворят последната страница на този вестник да се чувстват щастливи и доволни и да знаят че освен лошо по този свят има и добро и че винаги можеш да се усмихнеш вместо да се намръщиш. Ето такъв мечтател съм аз, но да знаете, това е достижимо!