Вятър

Вие.

Понякога имам чувството, че не просто свисти, а плачат хиляди гласове.

Стенат.

Разбирам ги. И мен да ме брулеха с бясна скорост във всяко срещнато нещо и аз щях да стена така.

Трети ден.

Вой.

Не спира.

Стене.

Плачът се набива в мозъка ми и ми носи тъга.

От тъгата ме побиват тръпки, а това ме сковава.

И цялата земя се скова.

А беше разцъфнала. Пролетта уж бе дошла. Подлъгахме се всички от слънцето, като пеперуди на лампа наскачахме навън да съберем витамин Д.

Чувствам се като в притчата за слънцето и вятъра, които спорели кой по-лесно ще разсъблече човека. Само, че на обратно – първо слънцето, после вятъра.

Чудя се какво ли ще донесе. Ще видя резултата после, сега съм сгушена на топло. Крия се от плача на вятъра. Никой не иска да го изслуша. Плаче си сам. И колкото по-силно ридае, толкова по-малко слушатели има.

Нямаме сили да изслушаме вятъра.

А той нас дали ни слуша? Вятър като този толкова бързо минава покрай теб, че едната му част чува началото на разказа ти, а краят му е след около 200 м.. Губи се смисълът на разговора някак си. А той, вятърът, ти набива своята история. Искаш, не искаш, ще я усетиш или чуеш – зависи дали си вън или вътре. Тъжна история е. Самотна. Броди сам по света, търси любов, щастие. Ала всеки път когато се доближи до някого и този се свива. Да срещаш винаги гърба на хората боли. Научени сме, че сърцето се вижда и усеща само отпред. През гърба е недосегаемо. Може би защото през очите често прозира, това което е вътре.

Чудя се, ако вятърът можеше да погледне в моите очи какво щеше да види? И ако всеки минал през живота ми отнася част от мен със себе си, то ако вятърът можеше да мине през мен какво щеше да вземе със себе си? Виждам се като цедка задръстена с мръсотия. Представям си как вихрушката минава през мен и ме почиства, а мръсотията се стопява и изчезва. Вятърът не задържа нищо. Вятърът е чист. Той не може да носи лоши спомени. Те са тежки, бавят го. Само любовта е лека, затова вятърът носи само любов.

Сега искам да се слея с вятъра, да го оставя да мине през мен толкова пъти, че да стана чиста като него. Толкова чиста и феерична, че да полетя и да почиствам хората.

Аз съм вятър и нося любов!